Хммм, толкова много неща ми идват на ум когато кажеш Русия…
… и не само защото това е огромна страна, най-голямата по територия в света, която се е бъркала в историята на почти всички останали… но и защото винаги съм я чувствала близка и позната. Да, аз съм от поколението, което учеше задължително руски в училище, израснало с великолепните руски приказки, слушало руски песни, знаещо наизуст историите на заяка и вълка в “Ну, погоди!”, облизвало пръсти с кондензирано мляко и примлясквало руски бонбони, да не говорим за руските кукли, игрите на шах, колко интересен и красив ми се струваше руския самовар… и като изключим всички политически и меркантилни глупости, свързани с това време, имаше някакво безрезервно приятелство между руснаци и българи, което превърна мисълта, да им отида и аз на гости, в най- естественото нещо на света… като да погостуваш на “твои бабушка и дедушка” 🙂
И ако до сега все съм тръгвала на път с чувство за нещо непознато, което ще открия, то сега нямах търпение да се докосна до онази Русия която познавах. Оказа се същата като в представите ми, но и много по-прекрасна, приказна, огромна и динамична…
Москва, разбира се, бележи началото на пътуването ни от 7331 км и 110 часа с транссибирската железница, отново “най” :), най-дългата железопътна линия в света, със следните спирки:
- Южна Отсечка
- Москва — Казан — Екатеринбург — Красноярск — Иркутск – Байкал – република Бурятия.
- Хайде качвайте се! 🙂
- Следва продължение… СНИМКИ!
- Москва – или как 3 дни и 3 нощи звучеше мелодията на „Подмосковные вечера“
- Транс-сибирската железница – Москва-Казан-Екатеринбург
За тези, които пътуват заради удоволствието от пътешествието, тези, които вярват, че самото пътуване е също толкова забавно колкото да пристигнеш и да бъдеш на желаното място…
Екатеринбург – там, където започва Азия…
Красноярск – в сърцето на Сибир, там където домашни животни са елените и препускаш из тайгата с къща на шейна…
Иркутск – отправна точка за ез. Байкал, Монголия и Сибир, и като такава си има и паметник на пътешественика…
Байкал – където времето е спряло, прозрачно чисто и магическо, като огледало, в което се оглежда белоглавият орел, носещ духа на шаманите…
Улан Уде и Иволгинският Дацан -Монголски черти и будистки напев… Омммммм
Автор: Траяна Дамянова
