След Марий Ел, следващата дестинация бе Уляновск и градчетата по път, в очакване на пътуване отново назад във времето, застинало някъде там в СССР.
Отправихме се на юг от Казан и не след дълго, пътят започна да се влошава, стесняваше се, с все повече дупки, без табели. Само тук там се появяваше селище с типично татарско име, джамии, ниски евтини къщички и изоставени църкви. Чудиш се как ли живеят хората тук, видимо доста бедни, с какво ли се прехранват, защо са оставили такива красиви, видимо стари, дървени църкви, да се рушат от стихиите и времето.
Така стигнахме до Буинск. Видимо много по-голямо градче за областта, някак привлече вниманието ни с контрастните съветски слогани в типично татарска атмосфера. Оказа се, че е с около 20 хил. жители, съществуващо от преди над 300 г. като местен център за търговия с дървесина, организатор на панаири, всяка година през есента и зимата, с големи предприятия за захар и алкохол. Спряхме да се разходим и да си налеем вода от местната чешма. Всичко беше в лед, а докато чакахме своя ред ни заговориха на татарски, език, който и до днес не събужда нито една асоциация в мен, или другояче казано, от който и бъкел не разбирам 🙂 Продължихме към Уляновск.
Целта ни беше местният музей на авиацията, с обещаващо добри препоръки, а след това и градът, доколкото ни остане време. Без никакви указатели, но с упътвания от местните успяхме да го намерим. Оказа се на територията на местното летище. Посрещнаха ни в нещо като кабинет, обясниха ни цената на билетите и виждайки, че сме чужденци, не се поколебаха да ни предложат индивидуален тур с невероятната отстъпка до 500 рубли на човек. Всичко това вече някак ни забавляваше та и се съгласихме. Веднага донесоха чай, бонбони… явно вече бяхме ВИП. Така и така, в този студ навън нямаше други посетители. Управникът на музея, Юри, беше бивш състезател по бадминтон, пътувал много по света в съветско време, поради което беше настроен позитивно към чужденците и поназнайваше английски. Започна да ни разказва историята на своя живот, донякъде с носталгия, но и с неугасващ ентусиазъм. Личеше си, че обича музея и се гордее с експонатите в него. Първо, ни показа зала с копия на едни от първите моторни самолети. След това, започнахме разходка в историята на авиацията от времето на Гражданската война до наши дни. С около 9000 общ брой експонати, това бе най-големият авиационен музеи в страната. Като ВИП, беше ни позволено да се качим и разходим в някой от по-големите самолети, а черешката на тортата бе ТУ-144, руският конкорд, който дори управлявах като пилот 🙂
Туполев Ту-144 е първият в света свръхзвуков пътнически самолет, конструиран под ръководството на авиационния конструктор Алексей Туполев. Първият полет на Ту-144 е на 31 декември 1968 г. близо до Москва, два месеца преди европейския свръхзвуков самолет Конкорд. Външно двата самолета са много подобни, въпреки че се различават по своята конструкция. Създателите на Конкорд обвиняват СССР в технически шпионаж, като за доказателство служат и намерени години по-късно технически планове и документация на самолета у руски шпиони. В отговор руските конструктори заявяват, че сходната им цел е довела до сходни резултати. Поради приликата му с Конкорд, западните медии наричат самолета “Конкордски”. Ту-144 преминава скоростта на звука за първи път на 5 юни 1969г., а на 15 юли същата година става първият пътнически самолет, преминал 2 Мах. През 1973г. Ту-144, участващ в Парижкото авио-изложение, катастрофира, при което загиват екипажът и 9 души на земята. Ту-144 влиза в експлоатация по редовни пътнически линии през ноември 1977г. Високият разход на гориво, някои технически несъвършенства и поредната катастрофа при изпитателен полет през май 1978г. водят до преждевременното извеждане на самолета от експлоатация. Последният пътнически полет на Ту-144 е на 1 юни 1978г., по-малко от година след първия. Общият брой произведени апарати е 16. Самолетът може да превозва до 15 t или 120—150 пътници на разстояние до 3 500 км с максимална скорост 2500 км/ч (Мах 2,35). Проектната дължина на полета от 6 500 се постига само с намален товар за сметка на поставени резервоари за допълнително гориво. От двата в света свръхзвукови Tу-144, превозващи пътници по редовни маршрути (Москва – Алмати) е запазен само един, изложен в музея.
Дааа, беше интересна разходка, почти забравихме дори колко е студено, докато не започнах да треперя толкова видимо, че се наложи да попием още чай с бонбони. Разменихме и-мейли с Юри, който дори ни покани на своята дача и се отправихме към центъра на града, който все пак трябваше да зърнем.
Уляновск – наречен на роденият тук Владимир Илич Улянов (Ленин), до 1924 е известен като Симбирск. Разположен е на река Волга с население около 600 хил. души. Центърът му бе в типичен съветски стил, с големи административни сгради, но това, което исках да видя бе гледката над Волга. Строежът на водноелектрическа централа на 200км надолу по поречието довело до наводняване на значителни парцели земя както на север и на юг от Уляновск и увеличаване на ширината на Волга с до 35 км на някои места. Изглеждаше като море… Смята се, че при катастрофална повреда ще се потопят части на града, включващи около 5% от общото население, с около 10 метра вода.
По време на съветския период, Уляновск е важен туристически център, привличайки посетители от цялата страна заради революционното си значение. След разпадането на Съветския съюз значението на Уляновск рязко намалява. През 1990-те, градът преминава през голям спад в производството във всички клонове, масова безработица и обедняване на населението. Освен политиката на регионалните органи, разчитаща на безвъзмездни помощи, съветската система на управление довежда до сериозна криза в инфраструктурата на града. Така или иначе, градът видимо още не се разделил със своето “славно” минало, почитайки ликът на Сталин и до днес…
Автор: Траяна Дамянова