И така след още 30 часа и 2850 км, ето ни в Иркутск, намиращ се на близо 70 км. от Байкал, нашата отправна точка за езерото и доста други места в региона. Оставаха ни още само 5 дни до полета обратно, та трябваше добре да ги планираме… Все пак нямаше как да не отделим дължимото на Иркутск – център на областта, разположен е на двата бряга на внушителната Ангара, единствената извираща от Байкал река. Основан е 1661 г., важна точка от търговските пътища с Монголия и Китай, днес е с около 600 хил. жители.
Вече сме на +5 ч. от Москва, на доста ветровит и влажен климат, в както се оказа – силно земетръсен район. Тук годишно стават над 300 земетресения под 4 бала… а немислимите 10 бала с епицентър ез. Байкал са предизвикали двуметрово цунами през 1862 г…. Нищо чудно, че местните приемат за нещо нормално земните трусове.
Старата част на града е включена в ЮНЕСКО заради множеството запазени “дантелени” къщички. На 45 км от града пък се намира архитектурно-етнографският музей “Тальцы”, за където се отправихме веднага на другата сутрин. Тук, сред една гора от брези, на брега на реката, е пресъздадено цяло едно селище с типичните руски къщи, работилнички и занаяти (като “Етъра”). Всичко е от дърво, точно като в картинките от приказките: руските дървени църкви, работилнички за всякакви изделия от бреза, типични глинени съдове, ковачницата, конюшнята с шейните за сняг, чайната, типичната къща със самовара и вградената печка, върху която има легло…и котка… Разбира се, нямаше как да не хапнем по един горещ борш, след което заваля и сняг, за да придаде завършеност на картинката 🙂
Тук видяхме и една монголска юрта, в която се вмъкнахме веднага, търсейки поредното интересно съкровище :). Имаше дрехи от камилска вълна, да тези монголските камили… пеещи чаши, съдове в които водата подскача… и още много други, вече източни символи. Усещаше се будисткото влияние и монголската култура. И разбира се, колкото по-на изток отиваш, толкова по-естествено е да се пазариш за всичко, което те интересува. Веднага влязохме в крак и след известно време си тръгнахме победоносно с пееща чаша, горди от успешните преговори. Тук и сега решихме, че задължително ще трябва да намерим време да отидем до Бурятия, Улан-Уде и Иволгинския дацан, за да опитаме от тази невероятна култирна смесица, на крачка от монголската граница.
Но да се върнем в Иркутск, сибирската барокова архитектура и прекрасните дантелени къщи. Отидохме в старата част на града и аз лично останах много доволна от тази шареност, изписана до последния детайл; и как всеки орнамент говори за красотата, която може да бъде създадена от човешката ръка…
Градът е доста популярна туристическа дестинация, тъй като е отправна точка за ез. Байкал, Монголия и Сибир, и като такава си има и паметник на пътешественика, разбира се!
Но стига толкова за Иркутск, вече с план график за следвашите дни, се приготвяме да опътуваме рано рано за о. Ольхон в Байкал и да останем там при някоя мила бабушка…
Автор: Траяна Дамянова
Следва:
Байкал
където времето е спряло, прозрачно чисто и магическо, като огледало, в което се оглежда белоглавият орел, носещ духа на шаманите…