в сърцето на Сибир, там където домашни животни са елените и препускаш из тайгата с къща на шейна…
Станахме късно. Похапнахме сладки палачинки, приготвени от любезната ни домакиня Аня, последна обиколка на Екатеринбург, по един горещ чай в любимото ни кафене, на лов за сувенири, и се отправихме към жп гарата, за да продължим на изток, в сърцето на Сибир.
След още 2000 км и 30 часа път пристигмахме рано сутринта в Красноярск. Планът беше да оставим раниците на гарата и да му се посветим до вечерта, когато отново щяхме да потеглим към следващата ни спирка – Иркутск. Беше още тъмно 🙂 градът още спеше…
Първото, което забелязах, още от влака, беше река Енисей. Казват, че разделя Сибир на източен и западен, станала причина за основаването на града от казаците и последвалото му бурно развитие. Красноярск е раположен на двата й бряга, опитващ се да я покори и опитоми, с цели 4 огромни моста, безкрайни крайбрежни паркове и алеи, голямо речно пристанище, дори плажове. А Енисей сякаш не обръща внимание на всичко това, продълважа по пътя си, дива и непокорна, дом на хиляди речни птици… Така посрещнахме изгрева, заедно с дивите патици, по бреговете й, разхождайки се по алеите. Цареше пълно спокойствие и се замислих, какво ли е да посрещаш тук изгрева всеки ден… толкова красиво да ти започва деня. Не след дълго срещнахме един “дедушка”, който след кратка физ-зарядка закусваше на една пейка, вперил поглед в реката. Тайничко му завидях…
Тук есента вече беше в разгара си, окичила в златно жълто и ярко червено дърветата и храстите на фона на красивите и нежни брезички. Климатът тук е малко суров, но поради множеството гори и водни басейни в района, средната температура на въздуха е от +1,6 °C, поради което и реката не замръзва. Малко е ветровито: средната скорост на вятъра е 2,3 м/с – причина за периодичните ни почивки на топло в някое кафене или ресторант на всеки няколко часа, въпреки че бяхме добре опаковани с шал и шапка :).
Скоро градът се събуди и зажужа, а ние се присъединихме към потока от хора по уличките. Този едномилионен град е един от най-старите в Сибир, но и в същото време най-бързо развиващият се и благоустроен град в Русия. Красноярск е изобразен и на банкнотата от 10 рубли – явна гордост за страната. Колкото повече, обаче, вървяхме към центъра му, толкова по-сив и обикновен ми се струваше той. Но всъщност, свиеш ли по по-малките улички, виждаш какъв е бил: със старовремските, както аз ги наричам “дантелени” дървени сгради, боядисани в шарени цветове, китни малки градинки, и красиви църквички. Тук сякаш започваше онази Русия, която съм виждала нарисувана в приказките: руските мотиви, шарените цветове, дървените къщи, безкрайните гори от брези…
И понеже ни стана традиция, се отправихме към регионалния музей. Бях чела, че е много голям и интересен, но чак когато се уверих в това, разбрах защо на всеки един от 4-те етажа имаше кът за почивка… Той е един от най-старите и големи музеи в Русия, като е събрал в себе си експозиции от цял Сибир. Разбира се, за малко да припадна като видях скелета на мамут и нещо като праисторически космат носорог – само част от многото уникални животни, които са живели и продължават да се срещат на територията на Сибир… Но най-интересни бяха залите, посветени на различните племена в Сибир. Повечето вече изчезнали, са се прехранвали по тези земи на номадски принцип, разчитащи предимно на северните елени и речните риби за прехрана, дрехи, сечива, материал за подвижните си къщи: юрти, шейни и дори канута. И непонятно остава как в такива сурови условия, без никакви удобства, изцяло зависими от природата, тези хора са правили толкова красиви дрехи, от майсторски обработена кожа, с шивици от мъниста и бродерии в различни цветове… Много изследователи са се посветили да изучават тези племена и бях поразена от гордостта и свободата в очите на тези уж “примитивни” хора от снимките. Наистина уникални!
Оставям ви да разгледате някои от експонатите ето тук, а ние, след като отпочинахме и се сгряхме с чай, се отправяме към гарата и Иркутск!
Следва:
Иркутск – отправна точка за ез. Байкал, Монголия и Сибир, и като такава си има и паметник на пътешественика…
Автор: Траяна Дамянова