След първите ми впечатления от Казан (Kazan – town of myths and legends) и изминалата вече година откакто живея тук, реших, че е крайно време да ви разкрия по-подробно красотите, нощният живот, зимата, лятото, интересните събития и ежедневието на хората тук.
Но нека да си припомним…
Зилант
Казан е град в Руската федерация, столицата на Република Татарстан, голямо пристанище на левия бряг на река Волга, при вливането на река Казанка, 820 км източно от Москва. Поради географското си положение, Казан отдавна е търговски посредник между Изтока и Запада. Един от най-големите религиозни, икономически, политически, научни, образователни, културни и спортни центрове в Русия. А Казанският Кремъл е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. В града действа Московско време, (часовия пояс е UTC+3), но астрономически средата на деня в Казан идва с 46 минути по-рано, отколкото в Москва.
Градът е с регистрирана търговска марка “третата столица на Русия”.
Любов
Руската азбука
През 2005 г. Казан отбеляза своето хилядолетие. За историята, прочетете сами… но това, което ме озадачава и до днес, като нейн резултат, и на фона на днешните събития, е как религиозните и културни различия, произходът, външният вид не са били и не са повод за разногласия тук, а напротив, колорит, който ги обогатява и обединява. Спокойствието и толерантността са ярко забележими дори на вечното дерби на местните отбори, няма агресия, разделение, негативни емоции…
През 2011 г. тук се провежда Европейското първенство по вдигане на тежести. През 2013 г. градът е домакин на XXVII Световна лятна универсиада, 2014 – Световното първенство по фехтовка. През 2015 г. в Казан е домакин на Световната купа в водни спортове (FINA), и в 2017-2018 ще бъде един от градовете, в които ще се проведат Купата на Конфедерациите и FIFA World Cup.
През 2014 г. в класацията на сайта за пътуване TripAdvisor за най-бързо развиващите се туристически дестинации Казан взе 8-мо място в света и 3-то в Европа.
В Казан са родени Радецки и Шаляпин. А Лев Толстой прекарва 7 години от живота си тук, през които следва в редовния курс на Казанския университет по арабска и турска филология, единственият в страната по това време. Интересно как и тримата са свързани с българската история….
Но стига съм ви оттегчавала 🙂 исках да ви покажа… красотите на Казан:
Улица Бауман – пещеходната улица в Казан, започваща от неговият Кремъл и стигаща до площад Тукай – самият център на града, с огромни магазини, бутици и безброй кафенета и барове. През лятото тя е кипяща от живот, пълна с улични музиканти и чужденци; през зимата – бяла, тиха и загадъчна; през деня – забързана, пълна с туристи, групи от деца, търговци, безделници… а през нощта – романтично осветена, свидетел на партита и подпийнали компании, вечната сбирка на местните рокери и мотористи, и на влюбените, осамотили се на някоя скамейка… Тук има няколко красиви църкви, театър, музеи, ресторантчета и кафенета.
Тя се превърна почти веднага в едно от любимите ми места за разходка. Тук се намира и любимият ми бар с непритенциозно меню и жива музика през уикендите.
Казанският Кремъл – освен, че е най-старата част на града, невроятно красив, когато е осветен нощно време и се отразява в реката, той е място и за разходка, и за посещение на интересни експозиции, в няколкото музея на територията му.
Етнографката експозиция бе най-интересна за мен, намерих много общо с българкото в мотивите, облеклото, цветовете най вече в гагаузките експонати, но и не само.
Тук е резиденцията на президента на Татарстан, но най-впечатляваща за мен, от всички сгради в състава му, е джамията Кул Шариф. Кръстена е в чест на последния си Имам Сеид Кул Шариф, като герой и защитник на Казан.
Вътрешното пространство на джамията побира 1500 богомолци, а на площада пред нея могат да се поместят още хиляда. Всяко от 4-те минарета е високо по 58 метра. Куполът на храма е декориран с форми, наподобяващи декоративните детайли от Казанската шапка — короната на казанските ханове, пренесена в Москва след падането на Казан и изложена в Оръжейната палата в Кремъл.
Строежът на храма започва през 1996 г. с цел да се възстанови легендарната джамия с множество минарета от времето на Казанското ханство, център на вероизповеданията и развитието на науките за региона средното поволжие през XVI век.
Джамията е разрушена през октомври 1552 по време на щурмуването на Казан от войските на Иван Грозни. След дълга обсада, продължила 41 дни, руските войски навлезли в Казан. Историците описват отбраната му като героична, тъй като огромната 150-хилядна войска предвождана от Иван Грозни многократно превъзхождала 30-хилядната конница в защита. Духовният водач – имамът и царят, Едигер-Хан, поддържали духом казанци в продължение на цялата битка и никой и не мислел да се предава. Но с многобройните технически съоръжения, изпепелявайки всичко по пътя си, Иван Грозни накрая успява да влезе в крепостта. Пожарът унищожава всичко, а защитници са избити до крак, но красотата на Казан била вече впечатлила Иван Грозни и в чест на победата си, той нарежда да се построи храм и така се появява красивият Храм в Москва „Василий Блажени“ с деветте купола.
Звучи като приказка от 1001 и една нощ и наистина джамията днес е много красива, дори и бледно копие на оригинала, както се разказва в легендите. А легенди в Казан има много…
Автор: Траяна Дамянова