Днес ще ви разкажа една приказка. Много векове назад, когато Земята била просто един океан, в него живеели рибите и морските духове. Веднъж Кугу-Юмо извикал брат си Юн и му казал да донесе кал от дъното. Юн, в образа на паток, се гмурнал до дъното на първичния океан, погълнал глината, а след това я дал на Кугу-Юмо. От тази глина той създал земята, равнините, пасищата и гъстите гори. Част от глината останала в Юн и без много да мисли той я изплюл върху новосъздадената земя – така се образували планините и стръмните скали. От същата тази глина, Кугу-Юмо създал и човека. Докато той спял, Кугу-Юмо се оттеглил да си почине, а до човекът оставил куче да го пази докато се събуди. Но дошъл Юн и започнал да тормози кучето като му пращал студен вятър. В крайна сметка, кучето се поддало на примамката – топъл кожух и Юн междувременно обезобразил човешко тяло до неузнаваемост. Когато се върнал, Кугу-Юмо бил ужасен и бил принуден да обърне човекът отвътре навън. Така вътре в него останала мръсотия и греховни мисли. Един ден Кугу–Юмо изпратил на Земята дъщеря си, да пасе овцете по земните ливадит и пасища. Там тя среща млад мъж на име Марий, влюбва се и остава да живее с него на Земята. Така, от Марий и дъщерята на Кугу–Юмо произлезли марийците, които продължават да почитат и до днес тези две божества, заедно с останалите духове.
Днес повечето марийци са двуверци. Заедно с православието, те изповядват и тяхната традиционна религия, отбелязвайки празниците, свързани с езическите култове и участват в молитви на открито. Това се случва на определени места, където според легендата живеят духовете. Например, в свещените камъни, поля или на брега езерата. Такива богове и духове в Марийската традиционната религия има повече от сто. Но над тях властва бог Кугу-Юмо, чиято роля се засилва още повече с идването на християнството в региона. Много богове са премахнати, а способностите им се приписват на Кугу-Юмо, останалите загубват статута си на божества и се възприемат като аналог на ангелите в християнството. По време на молитвите към Кугу-Юмо, в дните на езическите тържества, се събира цялата марийска общност в населеното място, носейки празнични дрехи с марийски орнаменти.
Когато тръгнахме към република Марий Ел в края на януари тази година, аз си представях, че ще видя в гъстите им гори следи от обреди и ще срещна хора, дълбоко свързани с природата и техните корени. В студеното съботно утро, обаче, в минусовите температури, аз наблюдавах само безбройните заскрежени дървета, скърцащи под виелицата. Навярно ритуалите им са подчинени на сезоните, а и кой би излязъл насред този кучи студ… Оставаха ни около два часа път до Йошкар-Ола.
Република Марий Ел е субект на Руската Федерация и е разположена в централната част на Европейска Русия, граничи с републиките Татарстан и Чувашия, а също и с Нижегородска и Кировска области. Най-големите реки в републиката са Волга и Ветлуга, а разстоянието от столицата Йошкар-Ола до Москва е 862 км. Официални езици: марийски (угро-финска езикова група) и руски; население 689 хил. души, от които днес са останали само 41,8% марийци (останалите групи са 45,1% руснаци и 5,5% татари). Средната температура тук за януари е -8,7оС, а за юли е +17,8оС. Втората по големина река преминаваща през цялата Марийска Република е р. Кокшага (в превод от марийски името и означава „Две крачки“), а около столицата Йошкар-Ола, на разстояние 20-30 километра, се намират няколко големи и много чисти езера. Територията на републиката е един от най-екологично чистите райони в европейската част на Русия с множество езера, реки и гори. В резултат на това тя е популярна дестинация за туристи. Една от най-посещаваните дестинации е национален парк Марий Чодра, където може да излезете с лодка в езерото, да пробвате конна езда, риболов. А в Националния резерват Голяма Кокшага може да се разходите из девствените гори и да наблюдавате местната фауна.
Древните племена Мари са известни още от 5-ти век, въпреки че археолозите подозират, че марийски култура е много по-стара в своите корени. По-късно те влизат в границите на Волжка България и Златната орда. През 1440 са част от Казанския хаганат, окупиран от Руското царство (начело с Иван Грозни), след падането на Казан през 1552. За дълъг период от време тази територията е сцена на ожесточени боеве между Запада и Изтока, славяните и турките, християнството и исляма. След революцията в Русия, в рамките на болшевишкия режим, марийската автономна област е създадена на 4 ноември, 1920 г. Тя е реорганизирана в Марий АССР на 5 декември 1936 г., по същото време, когато влиза в сила съветската конституция (известна още като “Конституцията на Сталин “). В сегашния си вид република Марий Ел е създадена на 22 декември 1990 година.
Още по царско време са прилагани драстични мерки, за да наложат християнството в Марий Ел, като взривяването на светите им планини, а преследването на религията продължава до Съветския съюз. През 1990-те религията е официално призната от държавата, и започва да се съживява. Марийците днес се събират в около 520-те си свети гори, където правят животински и растителни жертвоприношения, по време на около 20-те годишни фестивали. Въпреки че традиционната религия е една от трите официално признати религии в Марий Ел (заедно с православието и исляма), Марийските религиозни практики са подложени на нарастващ натиск от проруско-настроените управници, според правозащитни групи. Международната хелзинкска федерация за правата на човека (IHF) и Москва Хелзинки Груп (MHG) в изчерпателен доклад от 2006 “Русия: Положението с правата на човека в Марийското малцинство на Република Марий Ел,” намират широко разпространени доказателства за политическото и културно преследване на Марийците и “по-широка тенденция на репресии срещу дисидентите в републиката.” Те отбелязват, че поради относителната неизвестност на Марийците и тяхната култура в света, до този момент няма големи организации в защита на правата им.
Но какво видях аз… за съжаление почти нищо от историята и културата им не е останала видима в съвременният живот на тези хора. Или поне те са добре скрити в домовете на някои от тях. Младите тук мечтаят да намерят своето щастие някъде в чужбина, да сключат брак с чужденец и да забогатеят (като повечето руснаци в провинцията). Съветският бит е оставил съществен отпечатък в облика на града с грозните жилищни блокове и промишлени сгради. Йошкар-Ола беше скована от студа, сякаш спеше зимен сън. Хора по улиците можеха да се видят само в най-централната част на града, а останалите се придвижваха с автомобилите си. Управниците на града видимо влагат всичките пари на общината в изграждането й като туристически център, създавайки нова “стара част” по примера на руския Кремъл. Учудващо е количеството нови и пусти сгради, които трябва да придават културна стойност на града, със своята цветност, по подобие на китните европейски градчета. Може би причината за това е фактът, че военната крепост, градът и църквите в границите на крепостните стени, всичко е било многократно разрушавано от пожари, малкото следи за което са останали в миниатюрният исторически музей. Основният строителен материал е била дървесината, а камъкът започва да се използва едва в средата на 18 век. Но така или иначе нищо в музея не подсказваше прилика със съвременния вид на града.
За сметка на това пък, станахме свидетели на реконструкция на битка в крепостта. Не беше ясно какво точно се случва, пресъздаваха ли истинска битка или се опитваха да се стоплят с физически упражнения… но поне беше забавно. Другата атракция, поне за нас, беше сграда облепена с керамични рисунки в златно и тревно-зелено, заобиколена от скулптури на животни. Видимо беше офис, но така и не разбрахме каква точно бе причината за цялата тази “красота”. Направихме доста снимки и забелязахме интересни символи на кръговрата на живота, връзката между човека и природата, събирането на плодовете на земята – реколтата, природните стихии… интересно, все пак това подсказваше за тясната връзка на хоарата тук с пиродата.
В тези минусови температури и режещ вятър не можеш да стоиш навън повече от 2 часа и скоро се запътихме обратно към Казан. Беше ясно едно: тук стойностното беше природата и езическото начало. Един ден ще се върна в Марий Ел, когато е топло, в горите, в близост до езерата, надявайки се да стана свидетел на езическите ритуали в светите места на марийците.
Автор: Траяна Дамянова