Свияжск през зимата почуствах като много мистично място. И така беше и сповечето места, които видяхме замръзнали и обезлюдени заради режещият вятър.
През лятото зеленината, цветята, шумоленето на листата по дърветата създават празнично настроение, лекота и удоволствие. Просто наблюдавайки как тези места се променят и колко различен е “животът” им ми даде нов поглед като цяло върху кръговратът и ежедневието в Русия.
За няколкото месеца на горещи дълги дни, хората тук наистина празнуват топлината, светлината, красотата на разцъфващият живот. Насладих се на отблясъците във водите на свободната от ледове р. Свияга и зеленината на панорамата, която се открива от острова.
По пътя за Свияжск може да се посети и манастирски комплекс Раифа. Отклонявайкисе от главния път до манастира, веднага се забелязва красивата природа наоколо. Мястото е едно от природните паркове – биосферен резерват Волга Кама. Манастирът е разположен сред красиви високи дървета на брега на тихо езеро.
На туристите се казва, че жабите в езерото не квакт, за да не пречат на службите и в действителност тези, които видях тихо се препичаха на слънце. Според преданието, когато първият параклис е построен тук през 17 век, монасите благочестиво се молили да се избавят от квакането на местните жаби, които прекъсвали молитви и химни. Искането им било чуто, и жабите замлъкват. Дори френските жаби, които били донесени тук, също утихнали. Местните жаби, транспортирани на около километър оттук, внезапно започвали отново да квакат.
Раифа е основан в началото на XVII и е затворен за вярващите през XX век, когато функционира като затвор за непълнолетни престъпници.
Сега манастирът е възобновен, след дълги години забвение, и притежава истинска духовна атмосфера и красотата. Можете да имате късмет и да чуете на живо манастирският квартет “Притча” 🙂 – монаси пеят руски православни, народни песни и романси. Тук има и извор, който се смята от много хора за свещен.