Е как без руските празници?! Като във всичко останало руснаците обичат да се изтъкват и празнувайки, всичко да е пищно, голямо, шумно и по-по-най 🙂
Но това е един по-различен техен празник – Масленица – произлизащ от езическите традиции по тези земи, запазили се и до днес с присъщите им символика и простота. В центъра на фестивала е плашилото Масленица, архаичното умиращо и прераждащо се божество, олицетворяващо плодородието и плодовитостта, като после ритуала на неговото изгаряне с пепелта му се облагородява земята.
След появата на християнството, Църквата не включва празника в календара си, но, въпреки това, го претопява с вековното си влияние. От жив и цветен езически празник малко по малко загубва свещеното си значение и се превръща в обикновена седмица за почивка и забавление. Чества се в седмицата (понякога до три дни) преди Великия пост, бележейки краят на зимата и началото на пролетта. Датата му се променя всяка година в зависимост от това кога започва Великия пост. Аналог е на Карнавалите в европейските страни, например този във Венеция.
Основните характеристики на честването на Масленица освен плашилото са забавните игри, карането на шейни, пеенето на песни, при руснаците – винаги палачинки и сладкиши, а при украинците и беларусите – кнедли и чийзкейк. Разбира се, че много важна част на празника е яденето. 🙂 Пред големия пост, всички гледат да хапнат колкото се може повече. А когато руснаците се веселят, то те пеят. И така, как изглеждаше всичко това в Казан…
Краят на февруари, много сняг, студено и мокро. В покрайнините на града, около замръзнало езеро с места за пикник и отдих, от сутринта се събират тълпи народ пред изградена за празника сцена. Наоколо гъмжи от деца, които се пързалят на шейна, ядат всякакви вкусотии, радват се, пищят. Организират се игри, състезания, всички пеят и танцуват около сцената. Досущ като нашия селски сбор :). Имаше коне, но и пухкави камили и северни елени. Децата играехаа в снега, носеше се миризмата на вкусни палачинки, прясно изпечено месо и топъл чай.
А когато дойде време да се изгори чучелото, всички се събраха около него и с радостни викове приветстваха огъня. Пееха вкупом докато не изгоря и се поздравиха с настъпването на пролетта. Тя по нищо не си личеше да идва, но цветното и весело настроение, което ти създава този празник поне те обнадеждава, че няма да се бави дълго 🙂
Автор: Траяна Дамянова