Денят на Победата е празник по случай победата на СССР над Нацистка Германия във Великата Отечествена война и се празнува всяка година на 9 май от 1945 до днес. Той е вторият по значимост след деня на Октомврийската революция и е официален неработен ден в Азербайджан, Армения, Белорусия, Казахстан, Киргизия, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркмения, Узбекистан и дори Израел.
Всяка година на Червения площад в Москва се провежда военен парад, с участието на най-модерна военна техника. След разпадането на СССР военните паради се прекратяват, до юбилейната 50-та годишнина от Победата. От 1995 до 2007 на Червения площад ежегодно се провеждат военни паради, без техника. От 2008 обаче в парадите отново започват да участват бойни машини. Най-пищният до днес парад е през 2015.
Всички се закичват с оранжево-черна лента, а по телевизията в продължение на месец или повече дават периодично документални филми за войната и всеки град “герой”, участвал в нея. По-късно разбрах, че тази „Георгиевска лента“ е акция, започнала през 2005 година като до днес са раздадени над 100 милиона символични ленти в 73 държави по света. По време на антиправителствените протести в Украйна през 2013 г. и конфликта с Русия през 2014 г. Георгиевската лентичка се използва и като символ на движението „антимайдан“, противопоставящо се на евромайдана.
От 2012 г. пък в Деня на Победата започва да се провежда марш на Безсмъртния полк. Участниците в него преминават по улиците на градовете с портрети на своите предци, които са участвали във Великата Отечествена война. През 2015 „Безсмъртният полк“ марширува в хиляди градове, в 15 държави.
Преди да науча това, обаче, в този ден ние се отправихме към паркът на победата в Казан, за да станем свидетели на случващото се на този празник. И още от съседните улици бе видно огромното стълпотворение на хора и паркирали коли, балони, будки за храна, импровизирани базари за стари вещи от войната, чуваше се музика, всички с преповдигнато настроение. Изпити от старостта, но позирайки гордо в униформите си, ветерани от войната разговаряха и се снимаха с младите. Други пък се разхождаха със портрети на загинали във войната пред гърдите си. Почувствах се като участник в някакъв масов транс.
Видимо за руснаците това бе голям празник. Така и не разбрах, обаче какво точно честваха… смъртта на роднините си, войната, култът към оръжието, бойните машини…?! Фактът, че толкова много хора умират в тази война, в нечовешки условия трябва да се помни, да. Но всичкото това празнуване, с толкова много деца, който пеят бойни песни, или си играят с истинско оръжие, поощрявани от родителите си, ми се струваше вече прекалено. Някак си не можех да участвам в тези тържества, а се чуствах повече като наблюдател.
Разходките плавно преминаха към един масов пикник, като възрастните, похапвайки, свиреха на акордеон, танцуваха и пееха на малки групички, докато децата тичаха неуморно около родителите си, захапали комат хляб или палачинка, който кавото си е донесъл. Оставям снимките да допълнят думите…
Автор: Траяна Дамянова