…след Храмът на Всички религии се отправихме към следващата забележителност, която си бяхме набелязали в близост до Казан: остров-село Свияжск (на само 60-ина км).
Движехме се по поречието на Волга, която в плитчините си беше замръзнала, а на места имаше такива пясъчници, че спокойно можеш да си представиш как всичко това се превръща в плаж лятно време. Сега, обаче, всичко беше пусто, истински лунен пейзаж, и дори пясъкът бе покрит с тънък лед и скреж.
Все още бяхме в покрайнините на Казан и пътят минаваше през местната “вилна зона”. Всеки уважаващ себе си руснак (или поне тези които единствената им цел не е да живеят в Москва) трябва да има “дача” и то тя да е най-ярката. Това се постига с помощта на поставяне на фасадата й каквито и да е отличителни белези (от гръцки колони до причудливи фигури от стари гуми), за да не можеш повече да я забравиш 🙂 Е, струва ли ви се познато?! В БГ този трик сме го усвоили.
Но да се върнем към Свияжск. Странно име а?! Е, отне ми известно време и повторения докато свикна с произношението, а произхожда от разположението му: при вливането на река Свияга във Волга. Островът е образуван от най-високата част на тогавашното селище, останала над водата след надигането й. А сигурно вече неколкократно съм споменавала колко многобройни и пълноводни са реките тук… Днес до него се стига по изкуствена дига и мост, а населението му е 258 души (2000 г.) и е едно от най посещаваните забележителности в района.
Защо? Честно казано мен ме впечатли повече пейзажът. Настъпващата зима беше превърнала всичко наоколо в носталгична панорама от невисоки хълмове и гори, хармонично прегърнати от двете реки, а по средата – островът – в романтично уединение. Или поне докато не го напъплят туристите 🙂 (като в Русия 90% от туристите, които сме виждали са си руснаци). Нека не забравяме и буквално стотиците мъже (трудно ми е да ги нарека рибари), които просто седяха на замръзналата река пред своята дупка в леда…
Но какво му беше толкова специалното на Свияжск?! Както някой по-начетен от мен отбеляза, селището е основано като град-крепост, издигнат за 4 седмици от дървени части, превозвани по течението на реката, от първия руски цар Иван IV (Грозни) през 1551 г. Става база за успешната обсада и превземане на Казан. По онова време крепостта по отбранявана територия е превъзхождала кремълите на Новгород, Псков и даже Москва. Както обаче сигурно се досещате от оригиналната дървена крепост не е останало много – единствено дървена Троицка църква (1551), която е построена без нито един пирон, и в която Иван Грозни се е молил преди нападението над Казан.
Признавам, нищо друго не ме впечатли така както гледката, която се разкрива от острова. Окриляваща…
Може би и затова решихме да не се връщаме по същият път, а да пресечем Волга по мост, който забелязахме на картата, не далеко от Свияжск. Е, в последствие се оказа, че това е само железопътен мост, но това ни даде възможност да се насладим на поредното вълнение: пресичането на Волга с ферибот. Не знам защо, но бях изпълненеа с недоверие към този “плавателен съд” и с тих ужас гледах на черните бързи води на Волга. Слава богу това не продължи дълго и скоро бяхме на твърда земя по пътя обратно към вкъщи.
Автор: Траяна Дамянова