в продължение на Уикенд в Нижний Новгород – ден 1-ви
С ранното си пристигане в града успяхме да разгледаме старата част до обяд, затова решихме да се възползваме от прекрасния слънчев ден и да посетим Городец – малко градче, с около 30 хил. души, разположено на левия бряг на река Волга, на 53 километра северно от Нижни Новгород.
Бяхме вече на брега на Волга, в близост до морската гара, та разбира се, че най-добре ще е да отидем с корабче! Видяхме няколко да отплават, затова си казах, че не може да няма кораб до Городец… затичахм към касата… Уви. И това може да се случи само в Русия. Имайки предвид, че Нижни Новгород е важен център на корабоплаването за пътници и товари, а през лятото, круизни кораби действат между Нижни Новгород, Москва, Санкт Петербург, и Астрахан, и най-голямата туристическа атракция е градче най-лесно достъпно по вода…. то, познайте, те организират само туристическа екскурзия по течението на реката около града…
Трябваше бързо да намерим друг вариант, взехме такси до близката автогара. Помолихме шофьора да ни отведе до правилната 🙂 защото се оказаха няколко: Канавино – в близост до жп гара Москва. Предимно служи за посоки запад и северозапад (например към Москва); гара Шербински – южно от центъра на града. Обслужва посоки изток и юг; Гара Сеннай, източно от центъра на града, обслужваща няколко маршрута на изток. Нашата беше Канавино, а автобусите до Городец бяха почти на всеки час. Успешно закупили билети, се наслаждавах на абсолютния хаос и изключително старите малки автобусчета: ръждиви, скърцащи, напълно изтърбушени, но винаги с перденца, беше цяло чудо как се движеха… И така, най-накрая потеглихме, бавно и славно, изминахме 50 км за 2 часа сред още по-малки селца по черен път. Пресякохме Волга по огромен вал, което се оказа хидроелектрическа централа – единственото място, по което може да се прекоси Волга тук и една от най-впечатляващите гледки през този ден…
След като преминхаме през индустриалната и грозна част, най-накрая започнаха да се разкриват малки светли улички с извисяващи се над тях църквички. На автогарат дори имаше туристическа карта с главните обекти и музеи за посещение.
Городец е основан през 1152 от княз Юрий Дългоръки (също основател на Москва) като голяма крепост на река Волга, отправна точка за множеството кампании на първенците на Владимир и Суздал срещу Волжка България. 1239 г. градът е изгорен до основи от армията на Бату хан. Фолклорните традиции сързват Городец с Китеж, легендарен град, разрушен от монголите.
През 1263 Александър Невски умира в Городец, но неговият син Андрей Городецки управлява града и е един от най-влиятелните руски князе в края на 13 век. В средата на 14 век значението на Городец намалява с разрастването на Нижни Новгород. През 1408 той е разрушен до основи от Едигу, хан на Златната орда, и през следващите два века е известен като Городец Пусти. Градът е възстановен през 17 век, когато са построени няколко църкви, разрушени в началото на 20 век от болшевиките.
Днес, градчето, в частта си покрай реката, е доста симпатично, нещо като етнографски музей на открито, с много дървени къщички и тихи улички. Тук се гордеят и със занаятите си, избработването на най-разнообразни дървени съдове, прекрасно украсени, шарени и весели. Чудесно местенце за разходка през лятото, а гледката към реката… великолепнa! Не случайно тук се събират много семейства, организират сватби и мероприятия, даже чухме английска реч от британски туристи.
Не след дълго се запътихме обратно към автобусите с надеждата този път пътуването да не отнеме 2 часа, но уви 🙂 На здрачаване се върнахме на пешеходната уличка, където последно бяхме пили кафе сутринта. Бяхме си обещали да й отдадем заслуженото и да вечеряме в някое от малките й ресторантчета. Архитектурата тук има лек европейски привкус. Много по-кокетни и живи са сградите тук, а не огромни и едноцветни както в по-голямата част на Русия. Не може да има никакво съмнение, че най-оригиналните и възхитителни църкви в града са построени от Строганов, в зараждащият се тогава бароков стил. От тях, именно на тази уличка, се намира Рождество Богородично (1719), изключително красива и необичайна на вид. За съжаление тя бе в реставрация, но в светлината на последните слънчеви лъчи, появили се сякаш специално за нас, успяхме да запечатаме красотата й. В края на деня продължихме разходката си по уличките на града, които бяха живи, пълни с млади хора, артисти, продавачи на всичко и нищо… Можех да вкуся радостта от летните дни… Беше един великолепен ден!
Автор: Траяна Дамянова