Следващата сутрин започна прекрасно, с обилна закуска, великолепно настроение и време, слънчево и тук таме с пухкави бели облачета, които се оглеждаха в сините води на Волга.
Бях чела, че като градски транспорт тук се ползва кабинков лифт като най-бързо средство за прекосяване на реката. Това бе и първата ни цел за деня, идеален начин да се насладим на времето и гледката над реката.
Хванахме такси. Въпреки, че градът не е толкова голям, около 1,3 млн. души, е разположен на голяма територия и е невъзможно да се придвижваш пеша освен в самия център на града. Затова пък, такситата, както навсякъде в Русия, не са скъпи – някъде 50 ст. на километър.
Пристигнахме на крайбрежната улица в североизточната част на града и се натъкнахме на странна гледка: едно от минаретата на джамия, видимо в ремонт, което и изглеждаше изоставено, неясно какво точно се бе случило с него. Оказа се, че това бе главният мюсюлмански храм в Нижни Новгород. Джамията, външно наподобяваща хибрид с църква, е открита през 1915 г. и принадлежи на татарската общност на града и може да побере до 5000 богомолци.
Но вниманието ни скоро се върна към прекрасната гледка над Волга (брегът от тази страна бе доста по-висок) и модерната станция на лифта. Т.н. въздушен трамвай от Нижни Новгород до Бор над р. Волга е открит през 2012 година. Основната цел – да се осигури алтернативен и евтин пътническия транспорт в допълнение към речните таксита, ел. влакове и автобуси. Твърди се, че кабинковия лифт, сред използваните като обществен транспорт, е най-големият по дължина в Европа – 3661 м, един от най-високите в Европа с височина на двете кули от 82 метра всяка, в допълнение, в целия свят няма толкова дълъг неподдържан диапазон (разстоянието между две, крепящи въжетата, кули) над водната повърхност – 882 метра. Вече са направени предложения за вписването му в Книгата на рекордите на Гинес.
Пътуването в кабинката продължи малко над 10 мин в едната посока, но определено си заслужава. Струва само 90 рубли, а гледката над могъщата Волга… спокойните й води, пясъчните наноси, зелените островчета, огромната водна площ… наистина красиво. Можеха да се видят и летни къщички във водата, с ресторантчета, малки и големи транспортни и пътнически кораби и лодки. Върнахме се обратно, наслаждавайки се още веднъж на всичко това.
Други местни забележителности са двете големи средновековни абатства. В близост се намираше едно от тях, кацнало на брега на реката. Отправихме се натам пешком, а слънцето започваше вече да напича. Печерски манастир Възнесение Господне е красива обител, обградена с бели стени и с куполи в зелено и златно. Отличава се със строгата пет–куполна катедрала (1632) и две редки църкви с палаткови покриви, датиращи от 1640 г.
Бе неделя, във време на литургия, имаше много хора, в църквите и в двора им… Беше интересно да наблюдавам местната общност. В църквата, като място където не съществуват класови или други разделения, можеха да се видят малки дечица, някои плачещи от уплаха или необичайната обстановка, други заинтересувани от рисунките по стените и непонятните ритуали; възрастни хора, потънали в проблемите си, повтаряйки полугласно молитва след молитва, кръстейки се, страстно целувайки иконите или взиращи се запалените свещи; бедни и/или с умствени заболявания; сякаш всеки бе намерил своята утеха тук, поне за час-два. Краят на литургията бе увенчан с камбанен звън, дълга и красива песен, която в такава обстановка е истинска наслада и ти дава крилете и лекотата на ехото…
Беше вече обед, горещо, решихме да потърсим прохладно място за обедна почивка. Интересното в Нижний Новгород, е, че освен побережието на Волга, на територията на града има 33 езера и 12 реки. Най-голямото езеро – Мештерско (Мещерское), е с площ 20 хектара. Отправихме се към Архитектурно-етнографски музей-резерват “ЩЕЛОКОВСКИЙ ХУТОР”, който се намираше именно до голям парк и няколко езера. Той включва уникалните образци на дървената руска култура на архитектура и строителство в края на XVII – началото на XX век. Музеят е с площ от 35,9 хектара и е разположен в гориста местност – природна забележителност с регионално значение.
Наистина прекрасно място за разходка и пикник, скрито под короните на дърветата, приятно прохладно в летни дни. Тук видях изключително красиви мелници, църкви, домове и хазяйствении сгради, всички изцяло от дърво. Тук се провеждат и ред мероприятия и фестивали на открито. Намирайки се в природен парк, тук можете да се полюбувате и на редица дребни птици.
В близост до музея имаше езеро, което жителите на града ползваха за плаж и прохлада в летните дни. За наше щастие имаше и малко кафене, от което се носеше добре познатата вече миризма на шишчета. Хапнахме и утолихме жаждата с по бутилка местна бира. Разходихме се по брега на езерото, а там срещнахме баби и дядовци, които дори на тази възраст не пропускаха ежедневните няколко дължини за здраве :); двойките влюбени, усамотили се под някое дърво; запалените рибари, които видимо не се смущаваха от къпещите се във водата деца…
Денят почти се бе изтъркулил, така че се запътихме към центъра на града. Оставаше ни да се разходим за последно по централната му пешеходна улица – “Большая Покровская”. Дължината й е 2232 м, от които 1236 м са пешеходна част. За мое удивление тук се чувстваше някакво морско настроение, на млади хора на почивка, европейска смесица от вкусове… Нищо не ми напомняше, че това бе един от средноголемите градове в Русия. Пред градския театър, например, се бяха събрали млади двойки, които танцуваха суинг за удоволствие, или за да се изфукат 🙂 Може би единственото руско нещо бе помпозната сграда на Държавната банка, приличаща на замък – нео–руски стил, построена през 1911-1913 и проектирана от В.А. Покровски в чест на 300-годишнината от царуването на династията Романови.
След това се спуснахме отново по крайбрежната улица. Освен пристанището, тук можете да видите стълбището Чкалов. То е една от най-разпознаваемите забележителности в Нижни Новгород. Тук се организират спортни събития, най-често под формата на състезания. Стълбището започва от платформата за наблюдение в близост до паметника на Чкалов (оттам и името й) и свързва Кремъл с река Волга, предлагайки панорамна гледка към околността. Самото стълбище е построено в края на 1940 от германски военнопленници във формата на осмици и се състои от 560 стъпала, ако броим двете страни. Стълбището води до паметника – катер “Герой”, във водите на Волга.
На брега на Ока пък може да се види единствената останала кула на Шухов, след като нейната близначка е разрушена през 2006. Кулата е една от няколко структури, създадени от руския инженер и учен Владимир Шухов. Това е уникален паметник на индустриалната архитектура – 128-метрова ажурна хиперболоидна трансмисионна кула, единствена в света. Намира се в западните покрайнини на Нижни Новгород, на левия бряг на р. Ока в близост до Дзержинск.
Какво още?! Русия ще бъде домакин на Световно първенство по футбол 2018 г. и някои мачове ще се играят в Нижни Новгород. Ца целта ще бъде построен стадион на остров във Волга с капацитет от почти 45 хил. души. Него не успяхме да видим :), но пък се насладихме на залеза над Волга.
Чакаше ни ранен полет на сутринта.
Местното летище е малко, но международно! Има директни полети до големите руски градове, Европа и Близкия изток. Въздушната база Сормово е била използвана за транспорт на военни съоръжение, а Правдинск е била база на самолетите изтребители по време на Студената война. S7 Airlines и UTAir летят до Домодедово и Внуково (Москва) ежедневно.
Така че, имате варианти 🙂 Дерзайте!
Автор: Траяна Дамянова