Живеееки вече половин година в Казан, си бях дала сметка, че Русия е изградена от десетки националности и републики. Голям брой от тях вече дотолкова размити, че са на изчезване. И за това няма да разберете докато не се разровите и сами потърсите корените на тези народи. Пътувайки из Русия ще видиш табели указващи границата на Татарстан например, еднакви с тези указващи името и на най малкото село. Те са просто табели, информативни, позволеният етикет, който тези републики могат да носят. Малко обаче са тези, които успяват да запазят корениет и обичаите си, да ги извадят на показ и с гордост да ги превърнат в атракция (както например в Казан).
Когато разбрах, че освен Марий Ел, и Чувашия си граничи с Татарстан, реших че на всяка цена трябва да организирам уикенд в столицата й Чебоксары – само на 150 км от Казан по пътя за Нижни Новгород.
Република Чувашия е един от субектите на Руската Федерация и е разположена в по-голямата си част на десния бряг на р. Волга. Чувашия граничи с Нижегородска област на запад, с Република Марий Ел на север, с Татарстан на изток и с Мордовия и Уляновска област на юг.
На територията на Чувашия са построени градовете-крепости Чебоксари (за първи път споменат в летописите през 1469 г., основан като град-крепост през 1555 г.), Алатир, Цивилск, Ядрин, които се развиват и като търговско-занаятчийски центрове. През XVII век се заселват наново южните и югозападните части на Чувашия, които са били изоставени през XV век покрай разбойническите нападения на ногайците и различни къпчакски племена.
Републиката е създадена е на 24 юни 1920 г. като автономна област по нареждане на Ленин, чиято цел ед да получи подкрепа от страна на местното население и така се появява чувашката държава в Руската СССР. На 21 април 1925 г. е преобразувана в автономна република. По данни от преброяването през 2002 г. на територията на републиката живеят представители на 106 националности, среди които две трети са чуваши и над една четвърт – руснаци:
- чуваши – 67,69%
- руснаци – 26,53%
- татари – 2,77%
- мордвинци – 1,22%
- украинци – 0,49%
- марийци – 0,27%
- други – 1,03%
Републиката днес наброява 1 236 628 души като почти три четвърти от градското население (61,3%) живее в Чебоксари и Новочебоксарск. Името “Чувашия” произлиза от етнонима “чувашки”. Думата се използвала на територията на Казанското ханство от руснаци и татари. Показва класовата принадлежност на хората, които плащали данък и се занимавали със селскостопанска дейност.
Бях развълнувана. Какво ли ще открия още свързано с нашите предци, пра-българите. От това, което съм виждала по музеите като народни шевици, облекла – всичко бе много сходно с нашите. Знам, че и днес в България има чуваши, но как живеят те в родината си, до колко са запазили традициите си…
Навярно знаете, че предшествениците на чувашите са българи и тюркски племена-пребиваващи в Северен Кавказ в 5-ти до 8-ми век. В 7 и 8 век, част от прабългарите заминават за Балканите, където, заедно с местните славяни, основават съвременна България. Друга част се премества в региона на Волга, Волжка България, където българското население, които не приемат исляма формира основата на чувашите. По време на Монголската инвазия на Волжка България, те мигрирали на север, където вече живели финските племена: Мордовци и Мари. В 1242, те стават васали на Златната орда. Монголските и татарските владетели не им се месели докато ежегодно си плащали данъка. По време на войната срещу Казанското ханство, чувашките и марийските принцове се заклеват във своята лоялност към московското княжество пред Иван Грозни. В последствие руската православна църква изпраща чувашки и казански мисионери за да приобщи чувашите към православната вяра. Една група от тези мисионери създават и писменият чувашки език. Повечето чуваши, стават православни християни, но някои остават езичници. 
Чувашите се делят на две групи:
- горни чуваши (вирьял) – в северна и североизточна Чувашия, които са по-близки до марийците в културно отношение
- долни чуваши (анатри) – в южна Чувашия и извън нея. Те са по-близки до татарите.
Говорят на чувашки език, който е единственият жив представител на огурските тюркски езици, към които се смята, че е принадлежал и езикът на прабългарите.
Има и изследвания които оспорват връзката ни с чувашите, позовавайки се на ДНК анализи, които показват предимно централно европейски и средиземноморски генетичен фон (вероятно идва от Кавказ). Възможно ли е, прабългарите да са имали само културно и ниско генетично влияние в този регион, без промяна на генетичния фон на местното население?! …
… И така, една хубава събота се отправихме към Чебоксари. Бях си набелязала един музей на културното наследство, но основното ми очакване бе да успея да се потопя в ежедневието им и да се опитам да открия капчица история в модерния им живот.
Чебоксари, на руски: Чебоксары, на чувашки: Шупашкар, е пристанищен град, разположен на брега на р. Волга и е архитектурен паметник. Селището е споменато за пръв път през 1469 г., когато руски войници са се спирали тук, на път към Казанското ханство. Според разкопки, обаче, мястото е било обитавано и по-рано. Българският град Веда Сувар се е появил тук след монголското нашествие във Волжка България през 13 век от преселници от град Сувар. Сегашното име на града се предполага, че произлиза от тюркското Чабаксар, а чувашкото име Шупашкар означава буквално „крепост на чувашите“. През 1555 г., градът е вече покорен от руснаците, които построяват тук крепост. Към края на 17 век градът вече е голям търговски център. По това време тук вече има катедрала, 25 църкви и 4 манастира, а чебоксарските камбани са били известни в Лондон и Париж. През 18 век все още се развива повече търговията, отколкото промишлеността на града. През 1987 г., във връзка със строенето на Чебоксарската ВЕЦ, бива изкуствено създаден Чебоксарския залив. Той се намира в историческия център на града и в хода на строежа му биват разрушени много исторически сгради.
Когато влязохме в града се учудихме от тълпите хора. Определено се случваше нещо, някакво събитие… Оказа се, че сме случили именно на празника на града, което щеше да ни даде възможност да видим някои от местите обичаи и празненства. Нямах търпение! Решихме, че преди всичко трябва да видим красивата Волга, а тук й бе посветен цял парк с крайбрежни алеи и плажове.
Паркът беше стар но много красив, с много беседки и места, където да се насладиш на прекрасната гледка към Волга. Имаше малки и големи лодки на хоризонта, който хопнотизираше, украсен от прекрасните бели облачета в небето. По плажовете имаше семейства, които се разхождаха, младоженци, избрали мястото за първата си фотосесия, деца играещи волейбол, каращи кънки, колела…Стигнахме до оживен площад, с места за хранене и за наша изненада видяхме дансинг, на който възрастни хора танцуваха обзети от някаква тайна сила, караща ги да гребат със шепи от живота в последните си години. Взехме си нещо за хапване и останахме да се полюбуваме още малко на гледката и хората.
Отправихме се към центъра на града и историческия хълм, където се бяха събрали всички жители и празнуваха. Пред нас се откри заливът, огромен парк с възвишение, на което имаше огромна статуя: Статуята на Майката покровителка (руски: Мать–Покровительница, чувашки: Aнне-Пирĕшти). Това е една от забележителностите на град Чебоксари, символ на града и цялата страна като цяло, както и на възраждането на духовните ценности на чувашите. Размерът на паметника надминава всички създадени преди това в Чувашия паметници. Заедно с пиедестала височината му е 46 метра. В подножието му, на два езика (руски и чувашки) е написано: “Блажени са моите деца, които живеят в мир и любов.“
Забелязахме тълпата, която се събираше около импровизираните ограждения. Засвири музика и ние също се отправихме натам в очакване. И ето ги, ездачи в костюми на красиви коне… една от типичните игри за кавакзките и като цяло номадските народи: надбягването с коне. Стори ми се толкова познато, а светът толкова малък…
Разбира се, това нищо не доказва, а дори оборва сходството ни… носиите, които имат повече марийски шевици; историята на този народ, която гие повела по съвсем различен път, оставил отпечатъка си и до днес; езикът, който по нищо не прилича на нашия; Днес чувашкият народ са съвкупност от толкова много различия, и все пак, аз ги почувствах много близки. Може би изводът е само един: че не трябва да търсим в корените на историята абсолютната истина или това, което ни прави различни, а именно това богатство предавано с традициите, което прави живота ни по интересен и шарен и което трябва да поделим с всички.
Автор: Траяна Дамянова