* следващите редове не са подходящи за хора, които трудно понасят повторенията на думи, множество епитети, метафори и многоточия. Предупреждаваме Ви, че поради, или беден речник на автора и/или желанието му да наблегне на описателните изразни средства, може да ви дойдат в повече и да се разстроите. 🙂
Всъщност, нашето пътуване беше с основна цел да посетим Патагония… Тази, така наречена от някои, “пустош” със суров климат, нестихващи ветрове, единствени по рода си растителни и животински видове, зашеметяващи пейзажи… Да, пейзажи, които спират дъха и те карат да забравиш за всичко… Та така, само прочели за нея в книгите, аз имах усещането за нещо магическо, за земя, която те завладява, и в никакъв случай не те оставя безразличен. И сега, тя остава за мен точно такава: вълшебна.
Патагония е толкова огромна…. всичко сякаш е безкрайно: и пасищата, и нивите, и мочурищата… които се редуват в нюансите на зеленото и жълтото докато не се слеят с палитрата на небето. А то, сякаш е бездънно море, разпенено от вълни, вълноломи и въртопи, с подводни течения, които правят повърхността лъжливо гладка и спокойна… Сега разбирам защо толкова силно и безжалостно са искали да завладяват тези земи. Те ти дават чувство на свобода, свобода и спокойствие в миг на безвремие.
Наистина всичко е неописуемо красиво… изпълва сетивата ти… Океана, който от небесното синьо прелива в изумрудено; равните полета на Патагония, които изглеждат пусти, но са пълни с живот; и накъдето и да погледнеш, няма край… като приказка… Тук-там някое стадо гуанако ще надигнат глава, за да те изпратят с поглед, преживяйки; а на отсрещния хълм нещо се раздвижва и забелязваш, че това не са храсти, а дузина нанду; и ако си късметлия, може да зърнеш и броненосец, или мара, които по-бързо от очакваното да се скрият зад някой храст; и не само… различни видове патици, гъски, фламинго, ястреби… Иска ми се да остана тук… още малко да погледам китовете, как спокойно порят водите, грациозно подавайки се на повърхността, нищо че теглото им се измерва в тонове; игривите делфини, които се радват на лодките, подскачат и се надпреварват с нас, просто така, за да ни зарадват и доставят удоволствие. Страхотни същества! А морските слонове, с тези сладки муцунки и дълбоки влажни очи; или пингвините, с тези малки краченца и очарователна походка ще те забавляват, колкото и време да ги наблюдаваш… И въобще, цялата флора и фауна те удивлява и изпълва със смесени чувства и възхита. Да, бих останала още малко… Тук кипи от живот, и ти си толкова близо…
Мислех си, докато пътувахме по пътищата на Патагония, гледайки пейзажите й… тази необятност и красота ми дават такъв покой… опитвам се да погълна с очи всички картини и цветове, така че трайно да се запечатат в съзнанието ми, но това спокойствие ме изпълва цялата и затварям очи блажено. Толкова е красиво… толкова… безкрайно.
Та какво повече да напиша за Патагония?! Срещата ни е толкова съкровено изживяване за мен, че по-скоро бих предпочела да го почуствам отново, отколкото да се опитам да го опиша с думи. да усетя отново как сетивата ми се насищат и цялото ми същество ликува. Изпитвам любов, силна връзка с природата и сякаш сърцето ми бие в ритъма на природните закони, заедно с това на всяка птичка, заек, лама или кондор. Ставаме едно. Няма нищо друго, всичко губи смисъл, освен тук и сега. Лекотата, която изпитваш те понася, сякаш летиш, сякаш си всичко и нищо едновременно. И всичко сияе в цветове, които само природата може да изрисува…
Автор: Траяна Дамянова
