Дори и най-здравият планинар може да получи симптоми на болестта на височина над 3000 метра. Ако нямаш време да се аклиматизираш или просто не ти се рискува, виж тези няколко прехода. Не се притеснявай – те също ще те изпотят, а гледките са фантастични.
Преходът W, Национален парк Торес дел Пайне, Чилийска Патагония
Кръстен е така, защото маршрутът му напомня латинската буква W, т.е води те надолу-нагоре… и после пак така. Минава покрай прозрачни глетчерови езера (често пълни с айсберги), назъбени върхове и южните букове на огромната Магеланова гора. Най-трудната, но и най-незабравима част, е изкачването, което открива гледка към „Кулите“, дали името на парка – три гранитни върха, подпиращи небето. Можеш да зърнеш и „Рогата“ – две кули с върхове в цвят оникс (защото са покрити с тъмна скала). Отдели си 4-5 дни за прехода. Времето в Патагония е непредвидимо, но очаквай вятър, който ще ти проветри мозъка, и гледай да избегнеш студените месеци между май и септември.
Преходи около село Батали, Непал
Маршрутите се вият през долината на Катманду и са идеални за семейства и за тези, които търсят по-леки преходи. Започват и завършват в непалската столица и минават покрай будистки храмове и селца, включително живописното Батали с неговите червеникави къщи със сламени покриви. Селото е разположено на плато сред оризови тераси. Наоколо се извисяват заснежените хималайски върхове, а яркозелените гори галят окото. Учудващо, районът не е налазен от прекалено големи тълпи туристи, за разлика от други непалски маршрути. Разходката ще ти отнеме между 3 и 6 дни. Най-добре избягвай дъждовните юли и август и мегастудените декември и януари.
Пътеката Милфорд, Нова Зеландия
Може би най-популярният туристически път в Нова Зеландия (смятан и за един от най-красивите в света) е дълъг 54 километра и криволичи през покрити с лед долини, девствени езера и обширни букови гори. Не го спират дори мочурищата, над които се минава по специално изградени платформи. Страхът ти от високото ще бъде подложен на изпитание от многото въжени мостове и при посещението на най-високия водопад в страната Съдърланд (падът е 580 метра). Изминаването на пътеката отнема 4 дни. В най-натоварения сезон (октомври до май) можеш да се движиш само от юг на север, такива са правилата. Между юни и август снегът прави части от трасето почти непроходими.
GR20, Корсика, Франция
И ако новозеландското трасе ти се е сторило дълго, какво ще кажеш за това – провира се през 168 километра скалист терен. Затова се смята и за един от най-трудните преходи в Европа. Северната част от маршрута е по-алпийска, със стръмни изкачвания и слизания, включително страховития Циркус на самотата, където трябва да катериш стълби по гранитни скали. Затова и повечето трекъри предпочитат да започнат оттук, вместо да оставят трудното за накрая. Преходът може да се направи целогодишно, но имай предвид, че заслоните по пътя се обслужват само от юни до септември, а заледените части през зимата изискват пикели и котки. Цялото удоволствие отнема средно 15 дни.
Големият каньон: от ръб до ръб и обратно, САЩ
Вместо да го гледаш само отгоре, защо да не слезеш до дъното му? Пътят от единия ръб до отсрещната страна и обратно минава по различни маршрути в двете посоки. Докато се спускаш в дълбините на каньона, печелиш близък план на отделните слоеве в скалата, всеки с различен цвят, като във вълшебна дъга. Най-долу река Колорадо мами с извивките си. Минаваш и покрай красивия водопад Рибън (в превод – панделка, лента). Водата пада от 30 метра височина и напомня развяващи се на вятъра панделки. Когато стигнеш дъното на каньона и вдигнеш очи, ще разбереш как се чувстват мравките. Избягвай лятото, когато температурите често стигат 35-40 градуса, и зимата, когато части от северния ръб са затворени. Цялата обиколка ще ти отнеме 4-7 дни.