В това вълшебно място, в продължение на три милиона и петстотин години, природата е изваяла миниатюри на редица туристически забележителности от различни кътчета по Земята.
Седемте рилски езера, Белоградчишки скали, покритият мост в Ловеч, Катедралата Александър Невски, развалините на римския град Помпей, Балдуиновата кула в Царевец, Ниагарския водопад, Кремълските дворци, Наклонената кула в Пиза, мраморните колони на Акропола…
В него ще срещнете приказни герои, исторически личности, може да посвирите на орган или пък да се насладите на изящна балерина.
Ще видите Дядо Коледа, Снежанка, Баба Яга, Христо Ботев, Адам и Ева, Кинг Конг, Мадоната с младенеца, Майката на Димчо Дебелянов, Хан Кубрат и жена му, Прикования Прометей, Разпятието на Исус Христос и т.н.
Изненадите не свършват до тук. Имате възможност да се насладите на богат зоопарк – ще срещнете виещ вълк, пингвини, мечка, медуза, кобра, щраус, едногърба камила, крокодил, слон, лъв, орел, сепия, охльов, таралеж, кученце, жаба, петел, кокошка и много други).
Там може да сключите брак, кръстите детето си или пък се насладите на концерт.
Има ли такова място? Да, и то в нашата родина.
Тази магическа туристическа дестинация се намира в село Брестница, на около 10 километра от Ябланица. Известна е като Сеъва пещера.
Вълшебното подземно царство е кръстено на двама братя близнаци, които по време на турското иго пасели животни в този район и често я използвали като подслон.
Първите проучвания на пещерата са направени през 1883 г. , 12 години по-късно двама чешки изследователи също са заинтригувани от нея.
През 1963 г. пещерата е напълно проучена и обявена за природна забележителност. На 4 юни 1967 г. е отворена за посещения. В периода 1995-2003 година не функционира поради възстановяване след вандалско разграбване. Температурата вътре е 7-11 градуса през цялата година, мокро и влажно е.
Освен обичайните сталактити, сталактони и сталагмити, в пещерата могат да се видят и хеликтити – интересно скални образования, наклонени настрани. Обяснението на учените е, че се образувани от въздушно течение, което изтегля капчицата настрани и нарушава закона за гравитацията.
Природната забележителност посещават най-много българи, като най-силен е потокът през лятото и почивните дни. От чужденците най-много са посещенията на англичани. Напоследък природния феномен разглеждат и групи от Кувейт. Идват много туристи и от Източна Европа – предимно руснаци.
Според екскурзоводите туристопотокът се запазва относително стабилен – оказва се, че кризата не е повлияла на посещенията.
Пещерата е дълга 480 метра и е разделена на пет пещерни зали обагрени в топли тонове заради глинестата почва над нея.
Първоначално, достъпни били само първите три, по-млади зали – Купена, Срутището и Хармана (Концертната зала). Проходи до последните две зали, които са и най-красивите – Космос и Белия замък, били прокарани по-късно.
Зала Купена е дълга 50 метра и е сравнително бедна на форми. Кръстена е така заради образувалия се в нея наподобяващ купа сено сталагмит.
След нея туристите могат да разгледат Срутището. Пещерният салон е осеян с множество различни по големина скални отломъци. Те осеяли пода в резултат на земетресение преди повече от 2500 години. От там идва и името й. Дълга е почти колкото и Купена.
Тесен проход отвежда посетителите към следващата зала – Хармана (едно време на Хармана селяните вършели житото си). Равният кръгъл под и чудесната акустика правят този пещерен салон желана сцена за концерти. На нея се пяли Лили Иванова, Георги Христов, Йорданка Христова, Кристина Димитрова и др. звезди на българската естрада. В залата е провеждан и конкурс за народна музика, сключвани са граждански бракове, кръщенета, снимани са филми. Декорът изобилства от обагрени в оранжево-червеникаво скални дантели, дипли и букли.
Стръмни стъпала водят към последните две зали – “перлите” на пещерата. Първо се разкрива красотата на Космос. Образувание напомнящо на космическа ракета дава името на подземното помещение. Тук формите се още по-впечатляващи, пищни и цветни.
Разходката приключва с разглеждане на Белия замък. В тази зала са “изложени” скалните шедьоври на Природата. Сребристо кремаво покрива изящните сталактити и сталагмити. Тази зала е наречена на наподобяващ средновековен замък огромен сталактон. Повърхността му е обагрена в снежнобял синтър и затова е кръстен “Бял”.
Велик творец е Природата! И с чувство за хумор. В дъното на пещерата тя е изваяла интересно образувание, което изненадва и усмихва туристите на финала на вълшебната половинчасова разходка.
Ако искате да го видите, имай предвид, че пещерата работи от 9 до 17 часа през есенно-зимния период, като последната група влиза в 16.30 часа, а през пролетно-летния от 9 до 19 ч. Приказният тур ще ви струва 4 лева.
автор: Малина Дачева, Expert.bg; Източник: Actualno.com
More:
Всяко лято напоителното писане за вредата от прекомерното из...
Село Камен Бряг и скалистия морски бряг пред него е притегат...
Всички знаем за „Пътя на коприната" - древният търговски път...