Уморени сте, писнало ви е и като цяло искате да отидете на края на света? Напълно възможно е – това място съществува, изглежда…ще видите как:) и при това нито е толкова далече, нито толкова скъпо колкото може би бихте си помислили. А отгоре на всичкото – има нискобюджетни полети до там!
Ето какво включва пътешествието след като сте си уредили известен брой дни отпуск – не по-малко от 7. Купувате си билет за нискобюджетен полет от София за Милано. Въпреки световната слава на града – там няма кой знае какво да ви задържи повече от 2 дни. Посещението започва от красивата по дефиниция катедрала/Дуомо ди Милано/ в сърцето на оперната Мека. Направете си снимки от всички страни, изпийте едно късо италианско кафе на стол в заведението на самия площад//Пиаца дел Дуомо/ – с гледка директно към храма. Следва хранене на гълъбите наоколо и традиционната снимка в тази клиширана италианска ситуация/и въпреки това много приятнаJ/. Минути по-късно сте извадени от тази романтика от повиците за бакшиш, безцеремонно отправени ви от смуглите продавачи на храна за гълъби. Те се мръщят и дълбоко възмутено протестират на намерението ви да пуснете железни евра – не центове – в ръцете им. На тази възможност те противопоставят наличните хартиени банкноти в портфейла си. В никакъв случай не се поддавайте на тази инсинуация. Просто им дайте 1-2 евро.
Тръгнете през “тунела”-произведение на изкуството, който свързва централния площад и води право в “Ла скала”. Не си мислете, че сте се объркали. Да, именно тази скучна и невзрачна сграда пред вас е оперното сърце на света. Отвътре обаче няма да ви разорачарова! Само дето не разрешават снимки, освен ако не издебнете охраната в гръб, за да си откраднете няколко безсветкавични кадъра.
Вечерта естествено трябва да върви към своя край през пазара за сирена, салами и домашни сладкиши наблизо. И да свърши там, където се предлагат всякакви ароматни италиански тестени ухаещи изделия, подкрепени с още по-галещо сетивата вино.
Ден втори започва с шляене по улиците, което през уикенд е напълно възможно да ви отведе до някой уличен пазар каквито има във всеки уважаващ себе си съвременен град. Там се продават закачалки за дрехи от младостта на баба ви, графики на незнайни художници на уютно селска тематика/пъстри петли, коне с размети гриви и т. н./, нарочно олющени шкафчета за обувки, покривка за маса на патици, музикални плочи, които много искате да си купите без да е ясно на какво ще ги пуснете. Сандъци от старо време и стара брошка на някогашна градска дама. Покрай цялата тази експозиция естествено се промъкват сергии с дрехи и обувки със съмнително качество, захарен памук и шумни приспособления, за да се забавляват децата. Неусетно пак е станало време за обяд и кафе.
След това може да се окаже, че вече бързате за “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи. Но това само в случай, че вече държите билета за посещение, който сте купили онлайн поне месец в аванс. Историята не помни изключения от това правило. И бъдете навреме. За целта е много важно да научите името на обекта на италиански, иначе местните не разбират, а именно “Сенаколо Винчиано”. За снимки вътре – забравете, имате точно 15 минути с местен гид и нито секунда насаме с петвековното изображение, за да може да бъде опазено при подходящи за дълго оцеляване влажност и температура.
Е, вече, нищо не ви задържа тук – тръгвайте пак към съответното летище/две са международните край Милано/. От там взимате следващия ви нискобюджетен полет с крайна точка – Лисабон. Това вече е друга история – един от най-вълнуващите вълнуващи градове на света. И с месеци да останете и да се шляете по тесните, стръмни и шарени улици – пак няма да ви омръзне. Непременно ако можете НЕ отсядайте в хотел, а в стара къща в някой от историческите квартали – “Алфама” или “Морариа” или пък “Байру Алту”. Пригответе се с багажа си да се качвате по тясно стълбище, което имате чувството, че свършва някъде чак в небесата. А всъщност ви води до втория етаж. После може да се наложи рязко да завиете по друго стъпала вдясно и пак нагоре. Не пропускайте да разгледате керамичните изрисувани плочки на стените покрай вас – запазена марка за архитектурата и дизайна на града. Можете и по стените на къщите отвън да ги видите. Това са така наречените азулейжуш. Ако се поинтересувате малко повече – чрез тях ще разберете за африканско-арабския привкус в местната култура и архитектура.
Най-сетне стъпалата свършват. Стигате на покрива. Там не е таванското помещение, а тераса. Точно под звездите и скалите, от които някак естествено изникват къщите на горната /буквално/ улица. Там насред развени от топлия вятър разноцветни чаршафи, под португалското небе можете да се отдадете на дегустация на местните незабравими вина и да споделяте пътешественически изживявания из града с други обитатели на къщата. Обект на отделна дискусия е цената от 1 евро за бутилка вино, на каквато можете да попаднете в супермаркета. То конкретно не е от най-качествените, но както правилно отбелязва жител на дъждовна Великобритания – на Острова само стъклената бутилка струва повече.
За цял ден, че и за два е пътешествието с трамвай номер 28 – тръгва от “Морариа” и буквално има опашка за него – в конкуренция сте и с местните, които се опитват да се вредят в кварталния си транспорт. Вашата конкретно цел е да седнете на първата седалка до прозореца зад ватмана. От там можете напълно да изживеете вятъра в косите докато трамваят се носи с бясна скорост на стръмните, тесни улички. Толкова тесни, че на места има само едни релси и разминаването е след изчакване. В тези моменти можете да протегнете ръка на възрастния човек от близкия балкон, излязъл да изпуши цигара между провесеното пране. Слизането по трасето и повторното качване е задължително – за снимки над покривите на накацалите къщи по склона, който слиза до река Тежу. Но сядане в емблематичния трамвай след като веднъж сте освободили седалката – няма.
Непременно като видите квартално кафене, което пази интериора си от 60-те години на миналия век – нахлуйте вътре. Там клиентелата не е туристическа и това още повече помага на автентичността на ситуацията. Възрастният продавач зад щанда друг език освен португалски не говори. Затова е много важно поръчката ви за кафе да е съпроводена с типичния за Лисабон сметанов сладкиш или иначе казано – “пащел дъ натъ”. В тестената кошничка, пълна с уникален сметанов крем, можете да откриете много повече от сладкиш. Силно възможен страничен ефект е пристрастяването!
Важна особеност тук е, че консумацията на масите пред заведението, оскъпява поръчката с около 10-20%. Дали заради кризата тук или друго – но целта на заетите в свързания с туризма бранш е да вземе пари за всичко. Както самоиронизира местен човек “Тук не плащате само за дишането!” В този смисъл много внимавайте със заведенията за традиционна музика – фаду. Всички те са отново в “Морариа”. Трябва ви резервация от предния ден и ако отидете по-рано от 23 часа е задължително да вечеряте неща, които струват доста скъпо и да пиете вино от типа “за туристи”. Тук се изпълнява традиционно фаду, което е дълбоко свързано с историята на страната и не звучи толкова модерно колкото ще го чуете от Сара Тавареш или Мариза.
Забравихме обаче, че сме тръгнали до края на света. До него се стига от централната гара в Лисабон с влак за около час. Горе-долу по това време се слиза в Синтра. За да се обиколят местните архитектурни красоти под формата на замъци – сред които и един на Кобургите – трябват няколко дни и по възможност кола под наем, защото опашките за транспорт са неизбежни дори и много извън най-активния сезон за туризъм. Има съкратени маршрути за бързащи и може да не влизате в замъците, ако съвсем няма време.
Жертвата обаче си заслужава – нарича се Кабо да Рока. Това е краят на света. Най-западната точка на Европа. Отвъд нея изглежда няма нищо. Само океан и пътеката, по която слънцето потъва в Атлантика в късния следобед. Стръмни и остри скали се спускат към турско синята шир и ви подлъгват, че можете съвсем долу да стигнете. Дъхът ви е спрял от гледката, не можете да спрете да снимате от този или онзи тесен камък зад безопасната бариера. Място, което може часове да не ви “пуска” да си отидете, достойно, за да се обясните в любов, да решите, че можете да летите или бог знае какво. 
Накратко – не може да се опише!
Трябва непременно да се види и изживее. Дават и дипломи – като за края на света доста евтини – 5 или 10 евро.
Това е.
