Сафари в България

“Тук дойдоха двама холандци с ей такива фотоапарати и цял ден лежаха в клека, да снимат някакво водно конче.” Репликата е на един от съдържателите на хижата “Седемте рилски езера”.

Дори и стари планинари, които често се срещат с чужденци, се изненадват, че има хора, които биха се вдигнали от другия край на Европа, за да снимат или просто да видят на живо някоя рядка пеперуда, птица, прилеп, гущер или цвете, каквито в родната им страна няма. Но такива, макар да са далеч по-малко от масовите туристи, има и те обикновено плащат повече за пътуванията си от средния западноевропеец, дошъл да се излежава в български курорт.

А и България на сравнително малката си територия приютява доста богата природа за разглеждане – 421 вида птици, 224 вида пеперуди, 100 вида бозайници, от които 33 вида прилепи, 68 вида водни кончета и над 20 000 растения. Това е в числа богатият “инвентар”, с който боравят малцината български туроператори, специализирани в нишата на природо-познавателния (“еко” – макар че той включва и много други разновидности) туризъм и фото сафаритата.

Птиците и британците

В момента годишно в България за наблюдения на жива природа идват общо около 1500 души, а туроператорите, които се занимават с такъв вид туризъм, са десетина, казва управителят на фирма “Неофрон” Димитър Георгиев. “Неофрон” е собственост на Българското дружество за защита на птиците и е сред първите в тази бутикова до момента ниша – работи от средата на 90-те години на миналия век. Много от клиентите й идват по линия на партньорството на БДЗП с британското Кралско дружество за защита на птиците (RSPB).

Печалбите на фирмата се инвестират в природозащитни проекти на орнитологичното дружество.

Птиците са и най-търсеният от чужденците обект – повече от половината идват тук на “бърдуочинг”. Освен тях обаче се правят и наблюдения на пеперуди, на водни кончета, растения, прилепи, мечки и други бозайници.

Друга фирма, специализираща в природни турове, “Спация уайлдлайф”, от миналата година организира и турове за наблюдения на влечуги и земноводни – около Мелник, Кресна и Кожух планина, както и по черноморското крайбрежие в Странджа.

Основният “контингент” са британците, където орнитологията и наблюденията на птици са традиционно хоби – британското орнитологично общество наброява 2.5 милиона членове (от които само членовете на Кралското дружество за защита на птиците RSPВ са 1.1 милиона души), посочва управителят на “Спация уайлдлаф” Добромир Домусчиев.

Идват също белгийци, холандци, французи, италианци, американци, канадци, германци, шведи и финландци. Много от британците са опитни орнитолози, понеже се занимават с птици от деца, и тук идват главно заради онези видове, които не могат да видят там: двата вида пеликани – розов и къдроглав, царския орел, лешоядите, вечерната ветрушка (вид сокол), скалолазката и др., казва Георгиев.

Във Великобритания хобито на наблюденията е развито до невиждани тук висоти – там никоя рядка птица не остава незабелязана, обяснява Домусчиев. Със системата Rare bird alert хилядите й абонати из цялата страна взаимно се известяват за забелязани редки птици, така че много хора успяват да ги видят – “през 2009 г. край морския бряг в Кент беше прелетял един ушат тупик (тъпоклюна кайра), която по принцип не се среща там, а в Камчатка, и след това имаше много очевидци и снимки. За 15-те минути, за които се е появила, е била наблюдавана и фотографирана от шестима бърдуочъри”.

В България също има такива редки находки, но обикновено остават масово незабелязани, казва той – като жълтоклюния щъркел, обитаващ принципно само пределите на Африка, който преди няколко години се появи в Атанасовското езеро.

Стандартните турове на “Неофрон” тръгват от около 650 евро на човек и стигат до 1200 евро за двуседмичните наблюдения. Това включва транспорта на място (без самолетните билети), нощувките и храната, както и водач.

Цените варират според числеността на групите, които обикновено са до 12 души. Например 2-седмичните турове за наблюдение на водни кончета през юни и юли са около 1000 евро на човек. Наблюденията на мечки струват около 500 евро. “Неофрон”, както и останалите фирми правят и специални екскурзии по договаряне.

Подобни са и цените на “Спация уайлдлайф”. Те предлагат и турове за наблюдения на птици в чужбина – Турция, Гърция, Македония, Румъния. Турът за Турция например струва около 1300 евро. От тази година фирмата води групи и в Азербайджан за 1600 евро на човек (тазгодишната група е била от двама англичани и един финландец). “За догодина подготвяме и турове за наблюдения в Йордан и Етиопия”, казва Домусчиев.

В природните екскурзии в страната се включват и българи, главно фотографи – около 70-80 души годишно, казват от “Неофрон”. Групите за фотографи при всички фирми са максимум от трима-четирима души.

Особености на националния екотуризъм

Според Добромир Домусчиев България в момента има потенциал да приема поне 3-4 пъти повече “еко” туристи годишно. “В това отношение сме по-напред от страни като Турция например, но губим позиции спрямо други”, казва той. По думите му България е сред най-добрите места в Европа за наблюдения на птици.

Той дава пример с един 12-дневен тур през май, през който групата успяла да види общо 220 вида птици. “За същия период в Испания, където по принцип се срещат повече видове, могат да се видят не повече от 160 вида, пряко сили 180”, казва той. И това е известно на запалените бърдуочъри.

Самият Домусчиев освен за птици води и групи за пеперуди, които също са в изобилие тук – “доколкото зная, България е на четвърто място по брой видове пеперуди след Испания, Франция и Гърция, но тук те се срещат на много по-малка територия. За един 15-дневен тур на колеги от фирма “Експлорър 2000″ групата е видяла общо 151 вида, което е рекорд в Европа”, казва той.

По думите на Домусчиев един сериозен списък недостатъци отблъсква чужденците от България. “В момента има ръст на този туризъм в цял свят. Причината е, че поне 80% от хората, които търсят такива пътувания, са пенсионери и техните доходи не са повлияни от кризата – напротив, в момента те се възползват от повсеместното намаляване на цените за тези турове”, казва той. В България обаче броят им е константен в последните години.

“Преди 10 години се гонеха максимално видовете с цената на лоши условия, но сега хората търсят и почивка. Трудно могат да си починат обаче, защото от Крумовград (където се правят много наблюдения на лешояди, орли и др. – бел.авт.) до Бургас се пътува по 5-6 часа, а в хотелите масово се пуши, дъни чалга…

Англичани са ми заявявали например, че по българското Черноморие няма нито един подходящ хотел за този тип клиенти. Налагало се е дори да местим групи посред нощ”, разказва управителят на “Спация”. Другото, което прави лошо впечатление, са боклуците и “мърлящината”, казва той – “водили сме много групи на Поморийското езеро например – уникална влажна зона, уникално замърсена”.

Липсата на специални укрития за наблюденията също е проблем, казва той: “В България имаме само две и едното, в Бургас, стои затворено. Във Великобритания са над 800.” Укритията за наблюдение на мечки, които се използват в държавните ловни и горски стопанства, също са далеч от добрия пример, посочва Домусчиев.

“Това са т.нар. чакала, в които няма тоалетна и има по 1-2 легла, просто не стават за продължителни наблюдения. Във Финландия, където наблюденията на мечки са много популярни, тези укрития са като финландски сауни – с кухня, легла, тоалетна, дори с интернет – един чужденец, който беше отишъл да гледа росомахи, ми разказваше в реално време по скайп какво вижда на 50 километра от най-близкото населено място; в същото време клиенти са ми казвали, че е много по-вълнуващо да наблюдаваш тук как един мечок излиза от гората по залез или какво се случва нощем по пълнолуние, защото във Финландия гарантирано през цялото време пред погледа ти ще има мечки, но усещането там е като в зоопарк”, разказва той. Фирмата планира през август да построи професионално укритие за наблюдение на мечки и в България. То ще е за 6 души и ще се намира в Стара планина, западно от Казанлък.

През февруари миналата година “Спация” посрещнала немска група, която точно преди това била на пътешествие от Южна Джорджия, през Фолклендските острови до Антарктика, разказва Домусчиев. Чужденците останали поразени от гледката на Дуранкулашкото езеро. Именно тук и на недалечното Шабленско езеро в този период се случва най-голямото в света струпване на световно застрашените червеногуши гъски – “уникален спектакъл”. “Тогава единият от германците ни каза: “Ако тук се елиминира безпокойството на птиците, ако бракониерите и рибарите в този сезон се ограничат, на това място ще идват едно 100 000 души годишно, за да наблюдават гъските и другите птици.”

Повечето хора в България нямат и бегла представа какво крие тукашната природа, отбелязва той: “Често ми се случва да покажа на някого снимки на определени видове от нашите турове и реакцията е: ама това не е в България, не може да бъде!”

Източник: Dnevnik.bg.