Източните Родопи са място, което свързвам преди всичко с пешеходен туризъм. След последното ми посещение установявам, че е изключително подходящо не само за велотуризъм, но и за разходка с лодка или каяк.
Водното ми приключение в Източните Родопи започва със спускане с каяк по река Арда. Сборният пункт на моята група е на входа на малкия град Маджарово. За града по-късно разбирам, че е удобно настанен в дъното на палеогенски вулкан. Потегляме след кратка инструкция на нашия инструктор Марин, които за 10 минути се опитва да ни въведе в тайните на каякинга. Въпреки че се качвам в лодката със самочувствие на човек, за който това не е ново усещане, още на първите няколко метра осъзнавам, че управляването на каяк в река и язовир са две коренно различни неща и че за навигацията в подвижни води се изискват доста повече умения и усилия. Плаването започва трудно, а тандемът ни съвсем не може да се похвали с бързина и сръчност, но пък затова усвояваме до съвършенство водните пируети. Ситуацията не се променя и след смяната на капитана на плавателния съд. Не ни помагат особено и новите инструкциите на иначе вечно усмихнатия ни водач и продължаваме с неизменния въртелив курс. Първоначалната идея е да направим един по-дълъг маршрут до другия бряг на язовира, но за нея забравяме още от началото. Оказва се, че групите ни е една от по-тежките и затова залагаме на сигурно, като скъсяваме значително плавателния маршрут. Хубавото е, че каяците са изключително стабилни и трябва да покажеш изключителни умения, за да преобърнеш “лодката”.
Пътят се удължава допълнително от образователните уроци на Марин. Водачът ни изглежда знае много за района, който не без основание нарича “най-красивото място на света”. Той е ходеща или по-скоро плаваща енциклопедия, като единствения проблем е, че през ушите ми минава повече информация, отколкото мога да абсорбирам за това кратко време. За начало се ограничавам с разпознаването на няколко вида птици. Следва островът на съкровищата, на който нашия водач ни показва различни камъни – ясписи, ахати, калцедони и други с невъзможни за запомняне имена, формирана в резултат от вулканичната дейност в областта. Така и не успявам да намеря достатъчно скъпоценна находка, която да осигури младините и старините ми. Малко разочарована, се качвам отново в лодката. Продължаваме с изящните понякога, а друг път изключително тромави въртеливи движения до мястото, където ни посреща останалата част от групата. Не се отказвам и решавам, че ще поработя върху техниката си и лятото. Моите притеснения, че няма да мога да повторя каякинга по-късно през годината бързо се изпаряват. Изглежда, това е най-ниското ниво на реката, която често дори увеличава обема си, защото се изпуска вода от близкия язовир “Ивайловград”, става ясно от обясненията на нашия водач.
“Студен кладенец”
Подходящи за туризъм са и язовирите в тази част на Родопите – “Студен кладенец”, “Ивайловград” и “Кърджали”. Насочваме се към един от тях – “Студен кладенец”, където ни очакват чеверме и надничащи до самата ловна хижа елени лопатари и техните малки. Освен тях в района на “Студен кладенец” могат да се срещнат още много видове, някои от които застрашени. По скалите, заобикалящи язовира, се виждат и гнезда на черен щъркел, значителна е популацията там и на застрашения белоглав лешояд. На територията на язовира могат да се видят освен скитащите лопатари още вълци, видри, морски орел, има и пеликани в горния край на язовира. Всичко започва през не толкова далечната 1960 г., когато в стопанството се внасят първите 32 лопатари от Ямболско. В момента там около 1200 лопатара без заграждания, като дивечът е изцяло на свобода. В това отношение се оказва, че мястото е уникално, защото подобно няма нито в България, нито в Европа. Дори там, където лопатарът е в огради, не достига толкава голяма плътност.
От тази есен в района се очаква да се върне и друг изчезнал вид от тази част на Източните Родопи – благородният елен. Това трябва да стане по започналия преди две години проект “Новото тракийско злато”. Изчезналия вид е обитавал Източните Родопи преди стотици години. За това свидетелстват рисунки на повечето тракийски могили. Първите 15 благородни елена се очаква да бъдат пуснати в ограда с електропастир. След като родят малките си, животните ще бъдат оставени на свобода, но следени с GPS устройства, за да не напуснат зоната на стопанството. И така до установяването на трайната им популация.
За съжаление за туристите и за радост на ловците в “Студен кладенец” все още предпочитат вторите, най-вече заради приходите от тях, обяснява директорът на ловното стопанство Георги Шереметиев. Един ловен трофей от обстрелян глиган може да достигне 10 хиляди лева. Плановете на стопанството са обаче да съчетае ловния с екотуризма. Това според мен това е мисия невъзможна, но се опитвам да не бъда черногледа и донякъде почти приемам аргументите на директора на стопанството за баланса и регулиране на популацията в района. В момента ловната хижа разполага едва с три стаи, които през по-голяма част от годината са запазени предимно за ловци. Идеята е обаче легловата база да се разшири и да бъде реновирана още една сграда и да бъде направен къмпинг за палатки на брега на язовира, където преди е имало село от 40-50 къщи. Очакванията са там да могат да се събират около 20-ина палатки на ивицата. От стопанството планират да закупят и каяци, които да бъдат на разположение на туристите там.