browser icon
You are using an insecure version of your web browser. Please update your browser!
Using an outdated browser makes your computer unsafe. For a safer, faster, more enjoyable user experience, please update your browser today or try a newer browser.

Беглика – човекът и природата отвъд опозицията

Posted by on 13.08.2011

Мечтаете ли за лятно преживяване, която освен айляшко прекарване, да ви предложи и възможността да научите нови неща, да майсторите нещо с ум, ръце и сърце, да преоткриете творческия си потенциал, да се наслаждавате на поетични четения под звездно небе, да покарате колело сред природата, да се качите на кану, за да отидете на концерт, да преосмислите собствените си начини на общуване с хората, изкуството и природата? Мечтаете ли за лятно време и пространство, което да изисква от вас активност и отговорност, вместо консуматорство? Мечтаете ли да бъдете част от богати като заряд и разнородни по своята тематика събития, обединени от общата идеология да допринесат за “подобряване в дългосрочен план на икономиката, социалната и природна благосъстоятелност на хората, семействата и общностите в България чрез социално справедливи действия, които осигуряват равенство на възможностите и стимулират природната и културна среда, съхранявайки нейните дадености”.

Мечтаете ли да срещнете стотици хора, които мечтаят за същото и да съпреживеете мечтите си заедно? Ако е така, значи времето е 19-21 август, мястото – бреговете на язовир Голям Беглик в местността Батлъбоаз в Баташката планина, а събитието – Беглика Free Fest.

Програмата е достатъчно разнообразна, за да може всеки да открие себе си в нея, а едно от най-ценните й качества е, че е способна да приобщи хора от всякакви възрасти, така че освен децата ви, добре дошли могат да се почувстват и бабите ви.

Тук обаче ще отделим място на природата и идеологията на фестивала, а не на програмата. Защото именно тези два компонента правят необикновеността на преживяването отвъд конкретните съдържания.

Беглика

Беглика е местност, което се намира в Родопския дял Баташка планина. Баташка планина е обект, включен в общоевропейската база данни за местата от най-висока природозащитна значимост на континента.

Местността Беглика носи името си от данъка “беглик”, който местното юрушко население заплащало на официалните власти в Османската империя. На това място юруците събирали огромните си стада, като част от тях била заделяна за покриването на този данък.

В по-голямата си част тази територия е покрита от смърчови и борови гори, редуващи се с просторни пасища. Околностите на язовира изобилстват с живописни заливи, заобиколени от гъсти гори и тучни пасища. В централната част на езерото има два острова, почти изцяло покрити с иглолистни гори.

В границите на Баташка планина попадат: природните резервати “Мантарица” и “Беглика” ; защитените местности : “Клептуза”, “Чатъма”, “Лепеница”, “Батлъбоаз”, “Самодивска поляна”, “Меандрите на Рибна река”, а цялата територия попада в границите на НАТУРА 2000 – Западни Родопи.

Резерват “Беглика” обхваща територии с надморската височина между 1600 и 1900 м. Резерватът е покрит от иглолистни гори, като преобладава смърчът . Резерватът се явява едно от най – южно разположените съобщества на смърча в целия му ареал. В следствие на опожаряванията в миналото на места вторично са се развили съобщества от бял бор.

Средната възраст на гората се оценява на 130 години. Има отделни дървета на възраст над 170 години с диаметър на ствола до 80 см и височина 32 метра.

Фауната на резервата не е проучвана подробно. От едрите бозайници обитаващи резервата и имащи консервационно значение, трябва да се посочат кафявата мечка и вълка, а от птиците глухарят. Токовищата на глухарите са разположени само във вековни иглолистни и букови гори и изчезването на глухарите става заедно с изсичането на тези гори. Сериозна заплаха за глухаря е и незаконният лов за препариране.

Рядко можете да срещнете глухаря случайно в природата. Петелът отбягва места, където има присъствие на хора. Има перфектен слух и зрение, изграждани още от времето на терциера ( 65 – 1 млн г . ) – период, известен с широкомащабно масово измиране на растителни и животински видове в рамките на един кратък геоложки период.

Глухарят издава най-уникалния и неподражаем звук в нашата фауна. Веднъж в годината, за две-три седмици през пролетта, инстинктът за продължаване на рода отприщва токуването. То се състои от три различни по вид елемента, свързани в една композиция: чукaне (наподобява тракане с две сухи пръчки), “плюкане” ( наподобява изваждане на тапа от бутилка), и “брусене”, (звук като от точене на коса). Когато започне “брусенето” , петелът запушва ушните си канали и така, докато “бруси”, оглушава временно за две-три секунди.

Глухарят лети бързо, ниско и шумно между дърветата или над тях. Излита често, най-често поединично. Дължината на тялото му е до 95 см, а размахът на крилете достига 85 – 125 см. Глухарят е разпространен у нас в Родопите, Рила, Пирин от 1200 до 2000 м надморска височина.

Съгласно закона за защитените територии в резерват “Беглика” е забранена всяка човешка дейност, с изключение на охраната и преминаването през маркирани пътеки за посетители. При посещения в резервата е препоръчително да съобщите в Регионалната инспекция на околната среда и водите – Пазарджик, за да получите допълнителна информация и указания.

С цел опазване на привлекателни за отдих и туризъм местности в района на яз. Голям Беглик са обявени Защитените местности “Самодивска поляна”, “Чатъма” и “Батлъбоаз”. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.

С присъединяването на България към програмата на ЮНЕСКО “Човекът и биосферата” през 1977 г. Баташката планина е обявена за биосферен резерват. Концепцията за биосферните резервати търси начини за изграждане на мостове между хората и природата. Те са средство за споделяне на знания, места за научни изследвания и доходи за местното население.

На брега на язовир Беглика се намира и Центърът за неформално образование “Чатъма”, поставил си за цел да се развива приоритетно като център за работа с деца и младежи и в същото време да бъде база за провеждането на програми за алтернативен туризъм.

Фестивалът

Цялата тази “Беглишка фактологоия” задава и контекстът, в рамките на който се заражда и самият Беглика Free Fest, и идеологията, чрез която той бива осмислен като “устойчив фестивал, т.е. като нещо много повече от обикновен фестивал на открито. Беглика Фест се самоопределя като “пространство за творческо себеизразяване и щадящо общуване сред и с природата сред  качествена музика, работилници, презентации, форуми, представления и изложби, вода, канута, приказки, чудесни хора и летни звезди.” Основните принципи, според които се ръководят организаторите на феста, са залегнали в специална Харта за устойчиво развитие. Според този документ повишаването на дълготрайното благосъстояние на хора, семейства и общности е главната цел на организирането на устойчиви фестивали. Хартата постановява следното:

“За постигането на тази цел се стремим към устойчиво бъдеще за България, където:

•Живеем според природните възможности, използвайки само справедлив/ достатъчен дял от природните ресурси, като радикално намаляваме използването на невъзобновими енергийни източници и парниковия ефект. Така се доближаваме до активност с нулев въглероден отпечатък.

•Подкрепяме здравословното, биологичното разнообразие и интегрираме еко системи, като активно приемаме и подкрепяме природни активи, включително хора, земя, вода и биоразнообразие.

•Създаваме гъвкава и устойчива икономика, което включва насърчаване на местния бизнес, доставчици и поддържащи системи,
като по този начин се намалява отделянето на въглерод и се създават условия България да бъде добро място за растеж и развитие на нашите деца.

•Създаваме условия за развитието на общности, които са сигурни, устойчиви и примамливи, в които хората се радват на добро здраве, тъй като имат силна връзка с местната природа, със семействата и помежду си.

•Оформяме честна и справедлива нация, в която гражданите определят начина си на живот, оформят общността си и постигат пълния си потенциал, като осигуряват равенство и стойностна същност на всичко, което създават.”

Основен приоритет при организацията на събитието е да се минимизира човешкото влияние сред природата. Всеки участник във фестивала е призован да щади природата, като събира отпадъците си в обозначените за това места (или в раницата си), като използва компостните тоалетни, които тази година ще бъдат повече от предишната, като се въздържа от употребата на пластмасови чаши ( за целта ще получи чаша за многократна  употреба). Участниците във фестивала ще трябва да изминават пеш 4-километровия черен път до фестивалната зона, а основните пътища и пътеки във фестивалната зона ще бъдат застлани със слама, за да бъдат предпазени от ерозията. Организаторите са се погрижили да не смущават с шума и присъствието си местните горски обитатели с инсталирането на специална звукова система.

“Устойчивостта” във всяка основна област от живота на личността и обществото – изкуството,  родителството, храненето, архитектурата, земеделието, бизнеса, спорта, е и основен  принцип при подбора на събитията, които ще бъдат част от програмата.

Всичко това превръща Беглика в пространство, кипящо от мисли, идеи, живот, а всеки, имал възможността да се докосне до тях, неизбежно съхранява мъничко парченце беглишка енергия, способно да преобърне представите му за природа, общуване и култура на живеене.

Източник: beglika.org, Редактор: Евгения Янчевска, Actualno.com.