Интернет, пресата, телевизията и радиото през лятото са пълни с предложения за екзотични почивки, известни курорти, плажни удоволствия и релаксиращи програми. Но съвсем не е задължително да тръгнете на път с предварително начертана програма и резервации за нощувки и ресторанти. Нито пък да заделите стотици левове, за да си устроите забележителна отпуска. Странатани е толкова разнообразна, че колкото и да смятаме, че сме видели и опитали всичко, винаги има места, които ще ни изненадат приятно с неподправената си обстановка, запазени традиции и прости, но безумно вкусни гозби.
Розовата долина е едно от учебникарските понятия от детството ни, но малко хора я познават истински. Поради централното си разположение в България е леснодостъпна от всички краища на държавата, а възможностите за приятно и полезно прекарване на времето са трудно изброими.
Колко ограничена е била учебникарската ни представа за Розовата долина и колко емоционални познания сме пропуснали, ако сме си останали само с нея – това ще установите бързо, ако свърнете от главния път София – Бургас след табелката за Габарево. Селото е в низината на Тунджа, на равно отстояние от Стара планина и Средна гора, многолюдно, забележително чисто и уредено, излъчващо стила на скромен, но модерен живот – за съжаление тези нормални неща у нас правят впечатление, защото са рядкост. Дивихме се и пред иззиданото на кьоше огнище с пейки и маса – също добре поддържано, въпреки че е за общо ползване.
За да се превърне което и да е място в “дестинация”, т.е. натам да тръгнат туристи, винаги е нужно да има добра възможност за преспиване и за храна. В Габарево това е Радучевата къща. Стопанинът Янко Валеров е уредил нещо много различно от обикновена къща за гости – целият обширен жилищен етаж на старинния заможен дом е етнографски музей на каракачанския бит. А Янко е уникален гид, защото всеки от стотиците експонати е емоционален разказ за няколко поколения каракачани – собственото му семейство. Първият етаж и цветната сенчеста градина са мястото да хапнете вкусни манджи по стари рецепти (без да пропуснете прясното сирене!). А в съседното дворче можете да се настаните в усамотение – цената за много прилична стая с баня е 25-30 лв.
Точно отсреща е църквата “Св. Георги” – не пропускайте да влезете в нея, там ще ви разкажат освен историята й и поне още 2-3 габаревски легенди. Няма да пренебрегнат и тази, според която тук е живяла руската княгиня Анастасия, оцеляла по чудо при избиването на семейството на Николай II от болшевиките.
Още при първата разходка извън селото попадате на вълшебно място за пикник – стара габърова гора с лековита според поверието изворна вода, големи поляни без никакъв боклук и ветреещи се торбички досами също тъй чистата Тунджа.
Решите ли да поемете по пътеките на Балкана, потърсете Димитър Несторов – местните казват, че познава поименно всеки камък в планината, неуморен разказвач е на бивали и легендарни истории и преди да е завършил поредната… току-виж – сте вече я в уютна хижа, я на някой живописен хребет в масива на Триглав, а защо не и на първенеца връх Ботев.
Селото на 100-те чучура, както е известно Габарево, не лежи на старите си лаври – днес там се грижат за 1800 дка череши, разрастват се площите с рози и лавандула.
Повървите ли някой час нагоре към хижа “Соколна”, сто пъти ще благодарите, че сте надвили мързела. Защото никаква фотография не дава представа за гледката отгоре. Всъщност накъдето и да поемете – към хижа “Русалка”, по Тъженската пътека или по екопътеката “Бяла река” край Калофер, знайте, че ще се насладите на едни от най-красивите места в Балкана, вече добре маркирани.
Дори и да сте в района само за уикенда, час-два ще са достатъчни да отскочите до съседното Търничане, за да видите с очите си как се възкресява старата, при това единствена и до днес, безспорна световна българска слава. Там преди близо 100 години европейският възпитаник Еньо Бончев създава една от първите розоварни у нас. И понеже е прозорлив и предприемчив, чак до национализацията през 1947 година изнася най-висококачествено розово масло за Париж, Виена, Лондон, Милано, Ню Йорк. След 1967 г. розоварната е превърната в музей, а откакто е реституирана и отново носи името на създателя си, той присъства осезаемо там – и не само от пожълтелите снимки на достолепната му фамилия и партньори от елитните световни парфюмерийни фирми.
“Еньо Бончев” днес има 4 модерни розоварни, около 120 хектара собствени розови и лавандулови насаждения. Там вече шеста година работи сертифицирана дестилерия за биологично розово и лавандулово масло – качеството на тези продукти и на розовата вода им открива път към най-реномираните козметични фирми в Европа, Япония и Америка. Целият комплекс е много специално, обединило градивния български дух и европейската цивилизованост, място.
Това усещат сигурно най-запалените му посетители – японските туристи. Разказват, че по изумителен начин колекционирали миговете, преживени тук, за да ги пренесат на хиляди километри – откъсвали тревичка от моравата пред розоварната, слагали я в малко пликче и я надписвали – “Еньо Бончев”, Търничане, България.