там, където започва Азия…
Град, в подножието на Урал, построен от далновидни хора с велики идеи, за тези, които са имали дух и смелост да се изправят пред безкрайната сибирска шир, окрилено вперили поглед в суровата, но щедра земя.
Даа, рядко ми се случва да говоря с такъв патос… но този град наистина е вдъхновяващ. Живото доказателство за това, че няма ограничения за човешкия дух и мисъл…
Но да се върнем във влака, където бавно но славно се приготвяхме за слизане. То си е пак процедура: да си оправиш купето, да върнеш чаршафите, симпатичните чаши, да се преоблечеш, преобуеш… с една дума: да излезеш от атмосферата на влака, където всички пътуват в една посока, хранят се заедно, спят, пият чай… докато не наденеш туристическите дрехи и раници и не се завърнеш към твоето си пътешествие.
Тарале-е-е-е-е-жчо! Ако теб те няма, и мен ме няма, разбра ли?!…
П.С. Х.К.С. Обичам те!
Вече готови, сверили часовници по московско (по което се движат всички влакове, независимо от това, че не са в Москва, без майтап), местно (Екатеринбург е вече на +6 ч.) и разбира се, българско време (как без него), надигнахме глави в очакване. И, какво да видим, през нощта, докато сме спели, всички пътници във вагона се бяха сменили и сега той беше пълен с цяла рота руски войничета. Този факт като че ли причини лек смут в редиците, но всъщност, вече нищо не можеше да ни спре, твърдо решени да открием Екатеринбург. Започнахме да си пробиваме път с раниците покрай наизлезлите пред купетата войничета. И тук ни връхлетя руската действителност, колкото по-на изток отиваш, толкова по-силен матриархат цари. Войничетата веднага се строиха, някой се провикна да направят път за “девушките” и само дето не ни понесоха на ръце… Руснаците най-искренно обичат жените си, с любовта и уважението към една майка, сестра, дъщеря, напълно безрезервно и без никаква показност. Това го виждахме все по-често, в най-различни ситуации, но точно във влака, сякаш беше в най-чистата си форма: където мъж на средна възраст става да изпрати до вратата младо момиче, носейки й куфара, без някой от тях да е молил или предлагал това… момче звъни за 2-3 ти път през нощта на своята любима, за да и каже колко я обича… две момчета пренасят куфарите до купето на млада девойка… Истина е ви казвам! 🙂 Тук любовта се крещи, заключва се по мостовете, описва се така, че да се вижда от високо и от всички…
Добре, добре, вярно е, говоря за всичко друго, но не и за Екатеринбург. Споменах ли, че само на няколко километра западно от града е условната граница между Европа и Азия?! Пресечен от река Исет, има приказно разположение: в североизточната му част се намира езерото Шарташ, а в северозападната – Градското езеро. Основан на 18 ноември 1723 г., императрица Екатерина I, съпруга на цар Петър I, позволява градът да носи нейното име. И така, всичко, което последва създаването му е грандиозно и със замах. Скоро след Октомврийската революция, императорското семейство Романов биват доведени в Екатеринбург с железницата и са убити от болшевиките. Останките им още са тук, лобното им място е обявено за свещено и са издигнати няколко красиви храма. Тук е роден и Борис Елцин, който обявява града за резервна столица на Руската федерация. Това така и не се сбъдва, но днес в Екатеринбург има 30 висши учебни заведения, в това число 17 държавни, 30 музея, над 35 изложбени зали и галерии, 15 театъра, Държавна филхармония, Екатеринбургски цирк, зоопарк, кина и концертни зали. Културен център си е… макар и едномилионен. Признавам си, когато влязох в историческия им музей, бях малко скептично настроена, но това бързо отмина, залисана от многото интересни експонати. Имаше зала, в която бяха представени уханията от най-бляскавия период на града, съчетани дори в негов доста сполучлив парфюм… 
Оказа се и съвсем модерен музей: с интерактивна книга, която сама проектираше улиците днес и преди, докато отгръщаш страниците й, историята на града в 3D, имат си и доста добър сайт. Та така започнахме да влизаме и в поне по един музей на всеки град, защото там също има доста съкровища 🙂 като например уникалните значки на Ну погоди! и Чибурашка, с цената в копейки на гърба…
Красив град… вдъхновяващ. От тук ще запомня графита на една от уличките на града: “Твоите мисли, са реални ∞”. Оставям коментарите на вас.
Автор: Траяна Дамянова
Следва:
Красноярск
в сърцето на Сибир, там където домашни животни са елените и препускаш с из тайгата с къща на шейна…