През лятото в Казан денят започва в 3 часа сутринта и продължава достатъчно дълго, за да имаш време за разходки. След работа, центърът на града се пълни с хора и туристи, най-вече покрай реката и няколкото езера. Така и открихме татарската част на Казан, една вечер в края на месец юли.
До този момент само бях чувала от колежка за условното разделение в старинния център на града на татарски и руски. В източната част на канала Булак и езерото Кабан се намира руската, а на запад – Старо–татарската слобода. Първият район (Казан Bistäse или Казански Посад), е исторически руски и се намира на хълм (на който се издига и Казанският Кремъл), а вторият (İske Татар Bistäse или Старо–Татарска Слобода), е исторически Татарски, разположен между Булак и Волга.
Татарската Слобода има три основни исторически части: централна, северна и южна, на които са разположени делови, културни и промишлени центрове. Главните улици са улица Тукай, Татарстан и Юнусовски площад.
До революцията, 1917 г., Казан бил поделен на две части, затова градските постройки отразяват развитието на двете национални култури. Руската част включва аристократическите постройки в района на ул. Карл Маркс, търговските — в центъра, и жилищните домове в района на ул. Федосеевска. В останалата част на старата слобода после завоюването на града от Иван Грозни, се сформирал уникален национален ансамбъл на татарската архитектура. Тук, без преувеличения всяко здание е свързано с изтъкнати имена от татарската история.
На юго-запад от старо-татарската слобода существува ново-татарска слобода, място с трайно заселили се татарски работници и занаятчии, както и на съществуващите промишлени и транспортни предприятия.
… и така започва романтичната разходка в тази част, тиха, нетипична, шарена и окичена с цветя.
И за моя изненада, скритите малки улички в тази стара част на града надминаха очакванията ми. Повечето старинни дървени къщи са наскоро реставрирани, с цветни фасади. Направи ми впечатление колко много внимание се отделя на входните порти и детайлите.
Тук можете да видите множество джамии: Нурула, Солтан, Бурней, Апаней, Ачем, Мерчани, Зенгер. Джамиийте, въпреки че са много на брой, концентрирани предимно в тази част, дори не се набиват на очи, а имат поразяващо архитектурно сходство с църквите. И отново, нямах усещането за отделна част на града, разхождайки се по тези улици, а по-скоро за единство в религиите и за сливане и обогатяване на културното наследство на два свята, които съжителстват в мир открай време…
Тук се намира музеят на чак-чак-а 🙂 и един от най посещаваните татарски ресторанти, с голям двор и гледка към езерото. Една стара легенда разказва, че през 1552, преди руската инвазия, богати татари скрили злато и сребро в езерото Кабан. Така, че ако сте в Казан, не пропускайте!
Автор: Траяна Дамянова