Получи се така, че бях в Москва и имах цял един свободен ден в края на Юли. Оказа се слънчев, идеален за разходка в парка ден.
Така се оказах в Царицино.
Само на няколко спирки с метрото от центъра, разположен в южната част на Москва, Царицино е огромен парк-музей. Включва дворцов комплекс, оранжерии, парк с езера и павилиони, както и нови паркове и цветни лехи със светлинни и музикални фонтани. Територията на целият музей–резерват обхваща 405 хектара.
Построен е в през 1776-1796 година от императрица Екатерина II по проект на архитектите Василий Баженов и Матвей Казаков. Смятан е за един от образците на стила руска псевдоготика и оказва силно влияние върху руската архитектура през следващите десетилетия. През 1984 година е включен в новосъздадения музей-резерват Царицино, който включва и някои съседни местности, като разположените западно от двореца Царицински езера. През 80-те години започва и мащабна реставрация на двореца, приключила през 2007 година.
След реставрацията, паркът се е превърнал в едно наистина прекрасно място, където можеш да прекараш цял ден и пак няма да можеш да обиколиш всички градини, паркове, езера. На влизане от главния вход пред теб се открива огромна алея с цветни лехи, пейки, простор… Накъде там в средата, виждаш първото езеро, с няколко моста. Различни видове патици си живеят необепокоявани, придавайки чувство за приказност. Сякаш това е вълшебно място, неподвластно на времето. Разбира се, няма как да пропуснете и светомузиката на пеещите фонтани. В репертоара им можете да чуете “Валс на цветята” и “Марш” от Чайковски, и мелодии на френския композитор Пол Мория.
По нататък виждате и другите езера, в далечината се разкриват върховете и на причудливи сгради и павилиони. Поемете ли в тази посока, ше се окажете пред двореца Царицино. Наистина красив във всеки сезон на годината. Тук се провеждат различни мероприятия, изложби, концерти, постоянни музейни експозиции, които ще ви разкажат за историята на Царицино и неговите обитатели и господари.
В такъв прекрасен ден обаче, реших да се отдам изцяло на разходка, затова продължих нататък по алеите, в гората, по хълмчетата, покрай безбройните романтични беседки, все места където ти се струва че би седял някой поет, вдъхновен и съсредоточен над бъдещето си произведение. Вървейки по пътеките виждаш малките дворци, оперния дом – замислени като място за придворни тържества и церемонии, въпреки че очевидно са били в доста тесен кръг, имайки предвид размера на постройките. Минаваш по прекрасни мостове, през огромни порти, построени просто, за да придадат изящество и романтичност на алеите в парка.
Осъзнавайки, че е невъзможно да разгледам в един ден всичко, а и вече с уморени крака, се запътих обратно към метрото, любувайки се на спокойните води на Царицинските езера.
Въпреки уморота, не ми се прибираше още, а по път бе Коломенское – бивш дворец (царска резиденция) и някогашно село в Русия, днес квартал в Москва. Намира се на десния бряг на река Москва, югоизточно от центъра на града, по пътя към град Коломна, откъдето идва и името му. През 16-18 век там се намира една от основните резиденции на руските царе.
Село Коломенское за първи път се споменава в завещанието на Иван Калита (1339). С течение на времето, селото се развива като любимо място за вилните имоти на московските князе. Най-ранно съществуващата сграда е Възнесенската църква (1532), построена от бял камък, в чест на дългоочакваното раждане на наследника на трона, бъдещият Иван Грозни.
Цар Алексей Първи разрушил всички предходни дървени постройки в Коломенское и ги заменил с нов голям дървен дворец, известен със своите причудливи, приказни покриви. Чужденците наричали този огромен лабиринт от заплетени коридори и 250 стаи “осмото чудо на света”. Въпреки, че в общи линии бил само летен дворец, той бил любимата резиденция на цар Алексей I. Бъдещата императрица Елизабет Петровна е родена в двореца през 1709 г., и Цар Петър Велики прекарал част от младостта си тук. В последствие двореца запада, и Екатерина II отказва да го използва като московска резиденция. По заповедите й дървеният дворец е разрушен през 1768, и заменен с много по-скромна каменно–тухлена конструкция.
За щастие, подробните планове на двореца оцелели и през 2010 г. реконструкцията му е завършена. Възстановен е на около километър на юг от първоначалното си местоположение, за да се запазят историческите основи. Дворецът издигнат от Екатерина Велика бил разрушен през 1872 г., останали само няколко порти и външни сгради.
В съветско време, стари дървени сгради и различни артефакти са били транспортирани в Парк Коломенское от различни части на СССР за съхранение, така че в момента тук могат да се видят впечатляващи постройки и исторически обекти.
Автор: Траяна Дамянова