или как 3 дни и 3 нощи звучеше мелодията на “Подмосковные вечера”
О, да, не преувеличавам… тази песен започна да звучи в главата ми, незнайно откъде дочута, още от първата ни вечер в Москва… сякаш… самият град си я тананикаше… и сигурно това нямаще как да стане, ако тя не пресъздаваще най-точно атмосферата му. Въпреки забързаният ритъм и хилядите светлини на все по-модерната столица, поне за мен, Москва винаги ще звучи точно така…
Та сега, за да можем да продължим нататък, ще трябва и вие да си я пуснете, няма как 🙂
Ето, така е по-добре. Та пристигаме ние в Москва… и няма да започвам с това колко е голям града (най-големият в Русия, и в Европа – близо 12 млн.), само ще отбележа че от летището до хостела се придвижихме за точно 2 часа… и това е най-доброто време, за което можеш да вземеш това разстояние… но и това не ме впечатли толкова, колкото московското метро. Разбира се, това се дължеше и на факта, че попаднахме в него точно в час пик, но чуйте и това:
“То е второто най-натоварено метро в света след токийското, и има обща дължина на линиите от почти 314 km. Състои се от 12 линии и 188 станции по тях, от които 75 са дълбоко заложение, а 88 са плитко заложение; 10 станции са наземни и има 4 надземни. Станция Воробьёвые горы е разположена върху мост. В един нормален работен ден метрото превозва 8,6 милиона пасажери, а през почивните дни превозваните пътници са около 6,5 милиона на ден. Всяка една от линиите се идентифицира с цифра, име и цвят. Интересното при московския метрополитен е, че по която и линия да се движи човек, може много лесно да определи посоката според гласа на анонсиращия станциите. По линия 5, ако мъжки глас обявява имената на станциите — влакът се движи по посока на часовниковата стрелка. Ако гласът е женски, то влакът се движи в обратна на часовниковата стрелка посока. При радиалните линии, ако се движи към центъра на града, имената на станциите се обявяват от мъж, ако се движи от центъра към покрайнините, гласът е женски. Или както разпространилото се сред хората правило гласи — „шефът ти те вика на работа, жената ти те вика вкъщи“.”
Самите станции са доста стари, имайки предвид, че са в експлоатация от 1935 г., но има и реновирани, които са много красиви – все едно си в музей. Тези, които посетихме бяха и доста дълбоки като ескалаторите са почти отвесни… и беше… абсолютен мравуняк, човек до човек, тълпата те носи… Пероните хич не са малки, но при този поток от хора, ако случайно си изтървеш нещо, просто забрави… такива акробатически джижения се наказват с доста псувни, лакти и тюхкания по твой адрес. Наложи се да сменим влакчетата на 2 места и когато най-накрая излязохме на повърхността, потни и стресирани, се спогледахме и беше ясно, че надали ще повторим това изживяване, освен ако наистина, ама наистина ни се налага…
На другия ден направихме пешеходна обиколка на центъра на града с един забавен младеж от Moscow Free Tour, който ме учуди с перфектния си английски, без грам руски акцент. Саша ни разказа доста неща, но го споменавам не за друго, а заради огромното, но ненатрапчиво чувство за хумор, с което подхождаше към противоречивата им история. И всъщност се оказа, че колкото и тъжна или гротескно смешна да е тя, руснаците не се отричат от нея, напротив, събират си я и си я пазят, просто защото си е тяхна… И като се замислих… то само така може да се запази една толкова огромна империя и да продължава да е все “най”.
Добре де, ама какво най-ти хареса?! – Е, не знам до колко ми хареса, но ето какво ми направи впечатление: като един от най-скъпите градове в света, няма как, всичко трябва да е в хиляди светлинки; да е шаренко, понатруфено, модерно, и разбира се, да е голямо, ако не и “най”, но винаги с руски мотив. Руски шивици имаше и по най-скъпите чуждестранни марки, американските вериги са си превели имената на руски и никой не си и помисля да сложи табела на някакъв друг език 🙂 ; московчани обичат скъпите неща и самите те са доста елегантни, като девойките се носят в едни ефирни къси роклички или поли, с елегатно палтенце и разбира се, ботуши до коляното, за да подчертаем двуметровите крака; мъжете – в скъпи костюми, лъскави коли, сериозен и непоколебим поглед… абе доста едри и внушителни са руснаците, поне в европейската част, и всичко в тях говореше, че те са тези, които тук колят и бесят. Доста авторитет се разхожда/вози из московските улици…
Но понеже, аз, като абсолютен непукист, не мога да се трогна от такива неща, чувството за малоценност ме подмина и установих, че тук на всеки 2 метра, буквално, има по някой труженик или държавен служител. Явно разполагат с доста работна ръка или предполагам идеята е била да имат най-голямата и тромава администрация… Ама наистина, навсякъде, някой до теб мете, рови в някоя шахта, поправя нещо в градското осветление, загражда изневиделица някоя уличка поради важна причина, не се и съмнявам… дори през нощта. За полицейското присъствие – доста внушително! С руската “твърда ръка на закона” ти препречват пътя, за 2 мин. се появяват от нищото заграждения, и вече 10 полицая, екипирани с калашници, разбира се, седят безмълвно пред тях… Никой не счита за необходимо да ти обясни защо, как, какво става, кога аджаба ще можеш да идеш да видиш мавзолея и откъде да минеш?! Няма 6-5…, да, и движението така се спира, за да минат депутатите, същите онези 6-лентови булеварди, като детска игра… а депутатите тук не са малко, цели 450; и тинейджърите, които за майтап отишли да хвърлят пиратки пред руската Държавна Дума (техният парламент, който също е огромен, дълъг колкото целия булевард, и за да го обхванеш с поглед ти трябва да го погледнеш в перспектива поне от следващото кръстовище), седяха с лице към стената, обкръжени от сериозно въоръжена жандармерия. Или както същият онзи Саша каза: “В Русия цари демокрация, имаш свобода на словото, поне докато започнеш да говориш…”
И това ли му е хубавото?! Не ставай смешен 🙂 Москва е много разноцветна, шумна, интересна, космополитен и горд град. Центърът е буквално обсипан с църкви, които са си действащи, а и доста посещавани от руснаците, учудващо за мен и напук на историята им и разпростиращия се атеизъм, доста набожни. Всеки метър е история, старото и новото така се е сляло в едно, че чувстваш как пулсира, как се движи и променя. По улиците звучи музика, улични продавачи ти изреждат всичките си стоки и те подканят да си избереш нещо. Навсякъде е пълно с туристи (като сред тях има и много руснаци), всеки по различен начин възприемащ московския климат, а заведенията за хранене предлагат от американска до китайска кухня, ирландска бира в близкия пъб, горещ чай в “Чайина Номер 1”, или “2”, или просто руско мороженное. Парковете с красиви пейки, и лампи от ковано желязо, многобройните паметници, скулптури, красиви, изписани, масивни сгради… Всичко това, заобиколено от виещата се река Москва, с нейните 40 моста, и големите булеварди с натоварен трафик.
Внушителна е Москва. Уникална смесица от култури, история с противоречиви интереси, националности, цветове, украсени с типичната руска веселост и нуждата да споделят любовта си… Заслужава си да я опиташ! На здоровье!
Автор: Траяна Дамянова
Следва:
Транс-сибирската железница
Москва-Казан-Екатеринбург
За тези, които пътуват заради удоволствието от пътешествието, тези, които вярват, че самото пътуване е също толкова забавно колкото да пристигнеш и да бъдеш на желаното място…