Живеейки в Русия, нямаше как да пропусна възможността да прекарам почивката си тук и да открия още нови места. Тук има достъпни вътрешни полети до почти всеки по-голям град, най вече заради огромните разстояния. Една от очевидните възможности беше Крим или Сочи. и двете дестинации са доста скъпи, но Крим определено водеше в статистиката, а и при усложняващата се ситуация там, изборът беше очевиден: лято’2015 в Сочи!
Това щеше да бъде първата ми почивка на Черно море извън българските граници и бях изпълнена с вълнения. Другият плюс на Сочи е, че плажовете са в подножието на планината Кавказ и имаше къде да се избяга от горещите плажове и пълните с туристи курорти. И така, в края на август – началото на септември, полетяхме към поредното приключение! 🙂
Кацнахме рано сутринта на летището в Сочи, неголямо, но видимо приблизително ново съоръжение със сложна транспортна връзка с курорта… Има автобуси и таксита, но ако не знаеш руски ще ти е по-трудно да се ориентираш, а и таксиметровите шофьори веднага ти налитат, така че е хубаво да знаеш къде отиваш и да си проучил предварително маршрута. Решихме да вземем такси, а и мобилните апликации вършат чудесна работа, ако имаш руски номер.
Но ето ни вече настанени в малък хотел в селището Адлер, недалеч от Сочи и плажа. Тук има хиляди малки хотелчета тип апртаменти или просто стаи под наем. Често предлагат и закуска, включена в цената, а освен ресторанти има и столови където има евтина руска храна. Претъпкано е, уличките са малки, инфраструктурата се изгражда на парче… позната картинка. Първата ни цел, разбира се, бе да видим морето, на там и се запътихме.
Руските туристи обичат да пътуват на групи, всичко да е “all inclusive” и някой постоянно да ги забавлялва. Въпреки, че вече знаех това, останах учудена от плажовете и организацията на крайбрежната ивица. Туристите като моржове се печаха на каменистия бряг и използваха всевъзможните съоръжения и забавления, с които плажната алея бе отрупана. Това определено не беше за нас, затова решихме, след тази разходка, да се качим на влака, който се движи покрай брега и свързва всички селища с центъра на Сочи. Доста удобен транспорт, който за нула време ни закара в центъра на морската столица.
Палми, широки алеи и паркове, големи светли сгради с екзотична архитектура, модерни офиси, кафенета, ресторанти – доста добре изглеждаше всичко, разбира се навсякъде бе пълно с туристи. Отправихме се по една от главните улици към пристанището, а по път нямаше как да пропусна, и аз като един истински турист, да се снимам със символите на отминалата олимпиада.
Въз основа на сходството на най-старите познати кремъчни оръжия, намерени в кавказкия Черноморския регион, се приема, че първите хора са проникнали в околностите на Сочи през Колхис от Мала Азия преди 400-350 хиляди години. Най-старите следи от човешка обител са открити в околностите на Хоста, левия и десния бряг на Мзъмта и десния бряг на Псоу. Най-известното находище от каменната епоха е пещерата Аштърская, обитавана преди 250 000 години. В третото хилядолетие преди Христа тук са живели майкопски племената в продължение на повече от хиляда години. Гръцката колонизация на черноморското крайбрежие на Кавказ започва около 6-ти и 5-ти век пр.новата ера. с появата на градове-държави, които активно търгували с гениохите. През І век от н.е. древният географ Страбон, описвайки брега на Черно море, споменава ахейци, зихи и гениохи, които живеят на брега на модерен Геленджик до Адлер и днешният град Пицунда. Според Страбон гениохите са била известни на древния свят като пирати, а Аристотел твърди, че са били канибали.
След поредица от византийски войни с Персия, като цяло неуспешни за Византия, император Юстиниан успява да подпише споразумение, според което Западен Кавказ е под влиянието на Византийската империя. Периодът на най-силно пряко византийско влияние върху Кавказкото черноморското крайбрежие продължава от VI до началото на VIII век. През втората половина на VIII век, запазвайки политическото си влияние, Византия е принудена да признае абхазското царство. През 844 г. Византия, опитвайки се да възвърне господството си над абхазското княжество, изпраща многочислена войска по море. Но византийската флота била поразена от бури и войските, които все пак стигат до брега, биват победени. Загубвайки общо 40 000 души, Византия изоставя опитите си да пороби абхазското княжество. По време на всички тези събития Кавказ става един от центровете на християнството и християнската архитектура. Храмове от ранното средновековие на VI-XIII век са известни, разположени в планината, трудно достъпни, малко познати и зле изучени. Писмена информация за изграждането на тези църкви още не е намерена. Всичко, което е написано за историята на архитектурата на Кавказ, основно е хипотеза. В окаяно състояние са древните храмове в близост до Сочи. На нито един от тях не се извършват реставрационни работи и често се разкопават от иманяри. Най-ранният храм в Сочи бил базиликата в Адлер. Тя е разрушена през 1954 г., когато е построен водопровод. Предполага се, че базиликата е построена през VI век.
Най-активно изграждане на храмове се случва през Х-XII век. То съвпада с върха на развитието на Византийската империя и с формирането на централизирани държави в Грузия и Армения. В същия период процъфтява и караванната търговия в Кавказ. Често изследователи на историята на християнството в Кавказ посочват близостта на храмове и манастири до важни търговски пътища. През 978 г. след смъртта на бездетния абхазски владетел Теодосий слепият, Абхазия и Грузия претърпяват мирно обединение под управлението на грузинския крал Баграт Баграти (роднина на Теодосий). Скоро след разделянето на църквите в Кавказ се появяват католически мисионери. На мястото на византийците през XIII и XIV век. идват генуези, които притежават редица търговски центрове на брега на Черно море и имат влияние в региона. Центърът на тяхната дейност е Кафа в Крим.
В резултат на руско-турската война от 1828-1829 г. районът на днешния Сочи преминава към Руската империя. Днешният град Сочи е основан на 21 април 1838 г. като Форт Александрия. На територията на Сочи по време на кавказката война също така се издига укреплението Свети Дух, с което се поставя началото на бъдещото селище Адлер. Целта на укреплението е потискането на търговията с роби и контрабандната продажба на оръжия на кавказците. През 1839 г. Форт Александрия е преименуван на Навагинско укрепление. По време на Кримската война гарнизоните по крайбрежието са били изпратени за Новоросийск, като Черно море се превръща в англо-френски флот. През 1864 г. укреплението е възстановено отново като Даховски пост. От 1874 – Даховски Посад, 1896 – Сочи (по името името на реката).
От 28 декември 1905 г. до 5 януари 1906 г. Сочи се обявява за република, а на 14 юни 1909 г. е открит първия курорт – “Кавказката Ривиера”, което се счита за началото на Сочи като курортна дестинация.
Но стига толкова история… Нашата разходка ни доведе отново на брега на морето. Пристанището бе голямо, в социалистически стил, но все пак доста приятно. Беше пълно с рибари, задължителният руски спорт за един мъж, и корабчета, събиращи туристи за ражодка по крайбрежието. Беше прекрасен слънчев ден, идеален за разходка в морето с вятър и пръски сол в косите. Морето бе много красиво както и панорамната гледка към курорта. Разходката завърши със залеза на слънцето. На път обратно към центъра и гарата се насладихме на вечеря в един от ресторантите недалеч от морето, след което и нашия първи ден, пълен с първи впечатления беше към своя край.
Следва продължение…
Автор: Траяна Дамянова