Москва-Казан-Екатеринбург
За тези, които пътуват заради удоволствието от пътешествието, тези, които вярват, че самото пътуване е също толкова забавно колкото да пристигнеш и да бъдеш на желаното място…
Една от първите статии, които публикувах в този сайт беше именно за пътешествията с влак (Топ 10: Европейски екскурзии с влак). От тогава, все си представях какво ли е усещането от едно такова пътуване… пътуване във времето, пространството, нравите и обичаите на местните, със скорост, която ти позволява да погълнеш и усвоиш с цялото си същество усещанията по пътя… Руската Транс-сибирска железница се превърна в едно почти митично преживяване за мен, а оказа се, и за много други пътешественици…
Тя е най-дългата непрекъсната железопътна линия на земята. Всякo тракане на колелата те води в едно епично пътешествие от почти десет хиляди км – това е над една трета от земното кълбо! За по-голямата част от историята си, Транс-сибирското пътешествие е било едно почти непрекъснато движение, от седем или повече дни, чрез неотслабващата тяга на влака през необятната шир на Русия. Основна част от удоволствието на едно такова пътуване е просто да се облегнеш назад и да гледаш как пейзажите се менят. Освен това, обаче, откриваш, че срещата с други пътници, както руснаци, така и други туристи, е това, което прави пътуването незабравимо. Днес, с много по-малкото ограничения за пътуване, железопътната магистрала може да се изпозва като гръбнак на едно по-разнообразно “турне”. Това беше и нашата идея, да направим междинни спирки в някои от многото руските градове по маршрута. И така от красивата Москва потеглихме към Казан, Екатеринбург, Красноярск, Иркутск и живописния район на езерото Байкал, за да стигнем чак до Улан Уде.
И сега следва: ама как така толкова време с влак, там е мръсно, тясно, неудобно, къде ще ядете, пушите (да не забравяме това жизненоважно свещенодействие), миете и т.н. Значи… стига толкова, стегнете се малко! Искам да ви кажа, че едно пътуване със самолет повече от 2 часа може да се окаже ама много по-кошмарно, неудобно и изморително, от което и да е пътуване с влак в Европа. Казвам Европа, защото, ако взимате за сравнение само нашите железници, то веднага ги забравете… те са по-скоро изключение, има много сол да ядем в това отношение.
Та, нещата леко се променят колкото повече се приближавате до сърцето на Азия, но като цяло бях приятно изненадана колко удобно, чисто, топло и уютно може да бъде пътуването с влак. Всеки вагон си има “помещица”, която те настанява, носи ти списания, вестници, чаршафите, дава ти пантофи, четка за зъби, обувалка (толкова исках да я изпозвам, за да не обидя жената, ама така и не ми се отдаде случай…), водичка, чай, храна, всякакви сладки неща, буди те преди да наближи спирката ти, минава с прахосмукачката и бърше прах един път на ден, съблюдава за реда и дисциплината и въобщеее… тя – майка, тя – баща…
Самото пътуване с влак за руснаците си е същински ритуал. Като влезят в постлания с килим вагон, веднага се събуват, слагат си пантофите за влак, които грижливо си носят, и се преобличат с пенюар – за жените, или тениска и спортни панталонки – за мъжете. След което се започва едно безкрайно пиене на чай и разхождане до самовара с гореща вода в единия край на вагона. До тук добре, това го можем! Веднага се преоблякохме, сложихме си пантофките, поискахме си чаши от помещицата и се захванахме да пием всичките кафета и чайове, които ни бяха дали. Освен това, РЖД издават месечно списание за пътуване, което се оказа доста интересно, а и наред с вестниците и кръстословиците програмата ни се оказа доста натоварена :). Понеже, наред с всички руснаци, които имат смартфони, и ние имахме техника нуждаеща се от презареждане, веднага негласно се образува ред за контактите в коридора. И като казах коридор, няма как да не спомена онзи непреходен руски дизайн и красота, която ме връхлетя щом го видях: руски мотиви, два ката перденца на всеки прозорец, за предпочитане се изпозлва алено червено, но често златисто и сребристо… а ако има
възможност, до всеки прозорец се окачва саксия ей така, за разкош! Има две тоалетни в двата края на вагона, които, въпреки всичко, са доста чисти, с топла вода, огледало, кошче, и които буквално дезинфекцираха един или два пъти на денонощие. Влакът има, разбира се, вагон ресторант, в който можеш да си поръчаш нещо или да хапнеш приготвеното за теб тристепенно меню, включено в билета. Имаш избор от няколко блюда, готвени и много вкусни, като едното задължително е супа, най-често борш. Има купета, които са смесени, само за жени, или мъже, но като цяло с влак пътуват всякакви… и е много шарено и интересно!
И така неусетно пропътувахме около 2000 км за 32 часа през Казан до Екатеринбург. В Казан пристигнахме късно и в тъмното не можахме да видим много, но той е един от най-големите градове в Русия. Основан през 10 век от волжките българии скоро се превръща в търговски център, свързващ Северна Европа с Близкия Изток. След превземането на Болгар и Биляр от монголите през 13 век, много техни жители се преселват в Казан, който става център на държавата, известен още като Булгар ал-Джадид (“Новия Болгар”). През 1552 градът е превзет от руския цар Иван Грозни, повечето му жители са избити, а много сгради са разрушени. През 1708 Казанското ханство е окончателно унищожено и Казан става център на руска губерния. Днес той е с население над 1 млн души, столица на Татарстан и средище на татарската култура. През 2005 се отбеляза 1000-годишнина от основаването на Казан. Тук живеят множество етнически групи, с религия, тясно свързана с исляма и православното християнство. Джамиите им са били нееднократно разрушавани в миналото, но днес освен възстановените такива, има католически храм, православен манастир и Храм на всички религии, който най-много ме впечатли…
В Екатеринбург пристигнахме привечер на другия ден, но за това – следващият път…
Автор: Траяна Дамянова
Следва:
Екатеринбург
там, където започва Азия…