Монголски черти и будистки напев… Омммммм
Вече толкова близо до Република Бурятия и Монголия, нямаше как да пропуснем Улан Уде и най-интересният будистки храм в границите на Русия.
Бурятия е република в състава на Руската федерация, а Улан уде – нейна столица. От тук се отбива и железницата за Монголия, която е само на някакви си 200 км. Поради тази причина гарата е просто огромна… а веднага след като излезеш от нея виздаш какво?! ами цял локомотив сложен просто така, за красота… Основан като казашко зимно селище Улан Уде в превод от бурятски език означава Червена река. Тук се намира най-голямата глава на Ленин в света, записана в книгата с рекордите на Гинес. Това беше и първата забележителност, която видяхме веднага след пристигането ни. Градът не е много голям, центърът е компактен и го обиколихме за един следобед. Това, което ме впечатли тук обаче, беше колко са гостоприемни хората. След като пристигнахме на ЖП гарата, всички се втурнаха да ни предлагат такси или напътствия и дори се обидиха като им отказахме. И тъкмо си мислихме, че сме се оттървали когато от един джип ни подвикна мъж, с бурятски черти, като ни предложи да ни закара. Ние любезно отказахме, няколко пъти, но той настояваше… слезе от колата, започна да ни обяснява какво работи, че няма от какво да се притесняваме, че ще ни разведе из града… След малко размисъл, вече толкова се бяхме уморили да отказваме, че си рекох, каквото има да става, ще става, качваме се! Човекът беше много мил, май се казваше Алекс, остави си телефона като предложи да ни закара някъде, ако имаме нужда и ни направи една бърза обиколка на града… Завършиме деня в един монголски ресторант, където обслужването беше перфектно, а ястията наистина много вкусни. Признавам, беше доста трудно да си избера поради голямото разнообразие и многото непознати неща които исках да опитам…
И тъй като ни оставаха само 2 дни до полета обратно към България, рано на следващата сутрин се отправихме към най-интересната ни дестинация в края на това пътуване: Иволгинският дацан “Хамбы́н Сумэ́”, или както звучи на бурятски: “Кръг на учението, което носи щастие и пълна радост”. И наистина манастирът е във подреден във вътрешен кръг, в които се върви по часовниковата стрелка и на всеки няколко метра има молитвени колела, наричани хурде., които също трябва да завъртиш. Целта е вътрешно пречистване преди да влезеш в някой от храмовете. Манастирът е будистки комплекс, който е най-големият в Бурятия, намиращ се в с. Горна Иволга. И сигурно сега се чудите какво прави будистки храм в Русия?! Е, в границите на СССР е било почти невъзможно да оцелее някоя от религиите като цяло, но ето как става това:
“… Манастирът в Улан Уде, столица на Бурятия – това е една от най-големите атракции, които съм виждал в СССР. Тя е построена (тогава), когато Сталин е бил начело, аз не разбирам как това може да се случи, но този факт ми помогна да осъзная, че духовността е толкова дълбоко вкоренена в човешкото съзнание, че е много трудно, ако не и невъзможно, да се изкорени… ” Далай Лама XIV
През 1945 година по инициатива на вярващите започват да се събират средства и се построява дървен дом в местността Ошор-Булаг и му придават вид на дацан, след което всички се включват в изграждането му. Даши-Доржо Итигелов — Пандито Хамбо-лама XII (главата на будистите в Бурятия) е живата легенда на манастира. Казват, че е роден 1852 г. и 15-годишен открива будизма. На 15 юни 1927, сяда в поза лотус и събира около себе си своите ученици. Казал им да дойдат да го навестят след 30 години, а сега да му прочетат специална молитва-благопожелание за умиращия. Учениците онемели и не се осмелили да я прочетат докато той сам не започнал да я повтаря. Така, скоро изпаднал в състояние на дълбока медитация – сомати. Бил поставен в кедров куб в същата поза и погребан. През 1955 тайно бил изваден от група лами, които след като се убедили в непромененото му състояние, провели необходимите ритуали, сменили дрехите, и го върнали в саркофага му. През 1973 отново група лами се убеждават, че тялото е все още е напълно съхранено. И на 10 септември 2002 година тялото се изважда и пренася в храм в Иволгинския дацан. Позволили на учени да направят изследвания на проби коса, кожа и нокти от тялото, а заключението им било, че клетките имат характеристиките на живи такива, но тъй като в саркофага е имало сол, част от кожата се е изсушила и увредила. До 2005 година свободно е можело да се посети и види тялото на Хамбо-лама.
Будистките символи, както се вижда, са навсякъде, но това, което усетих там най-силно бе чувството на спокойствие. Цареше атмосфера на пълно разбирателство, смирение и хармония, сякаш наистина се пречистваш, оставяш грижи, мисли, болести. Дори животните в манастира сякаш усещаха, че са на място, където нищо не може да ти се случи…
И така завършва пътуването в Русия… за сега… 🙂
Автор: Траяна Дамянова