или как идеята за монотеизъм все още е една приказка…
Спомням си колко много ме впечатли този храм, когато за първи път потърсих информация за Казан. Стори ми се най-интересното и причудливо нещо, което искам да видя. И въпреки това, взех решение да го подминем, сякаш знаейки, че ще имам и друга възможност. Тогава още и представа си нямах, че все пак пътят ми ще мине от тук отново и дори, че ще живея в Казан. Като един от главните градове по маршрута на Транс-сибирската железница аз трябваше да реша дали си заслужава да се спираме тук, в началото на нашето пътешествие, разполагайки с малко време и хиляди километри пред нас. Явно шестото ми чувство и този път си е свършило работата…
Неделя сутрин… първата ни цел за деня… само на няколко километра от центъра на Казан, пътят следваше извивките на Волга, а аз търсех с поглед в сивия и все още студен пейзаж всеки момент да се открой нещо шарено. Надявах се да изглежда поне толкова чудно колкото на снимките. Не след дълго зад дърветата се показаха няколко лъскави купола, множество причудливи форми, познати символи, а слънцето сякаш по поръчка се показа, за да подчертае яркоста и радостта от многото цветове. Разбираш, че няма начин да не се спреш тук, независимо дали минаваш по този път случайно или не. Наистина бе приказно.
Втурнахме се веднага да запечатаме този момент, познавайки вече краткото щастие на хубавото време. Но и това не се оказа толкова лесно. Многото форми, символи и цветове, сякаш се прегрупираха, погледнати от различен ъгъл, и на теб не ти остава нищо друго освен да ги обиколиш няколко пъти, за да се убедиш, че не мърдат 🙂
Даа, разбира се, че имат замисъл… колкото и луд на пръв поглед да изглежда той. Според автора и собственик на комплекса (Ильдар Ханов), храмът е издигнат като архитектурен символ на всички религии, култури и цивилизации, наречен “универсална църква” или “Храм на всички религии”. Служби и церемонии в комплекса не се провеждат и посещенията не са разрешени. В ансамбъла са вплетени заедно православна църква, мюсюлманската джамия, еврейска синагога, пагода. Общо проекта включва куполи и други символични елементи на 16 световни религии и религиозни сгради, включително изгубени цивилизации.
Според автора: “Вселенският храм не е предназначен като място където рамо до рамо ще се молят хора от различни религии. Те все още не са узрели за монотеизма.” Що за човек?! можете да видите тук. За мен, да, може би идеята не е уникална, но това, което този човек бе съградил с помощта на дарители и собствените си ръце, бе достатъчно смело, обнадеждаващо и красиво, за да направи хубав денят ми. 🙂
Автор: Траяна Дамянова