…където дори кучетата са туристи и то с вкус!
Второто ми посещение в Полша отново започна от Краков, но причината не бе работата… Вече можех гордо да заява, че имах приятели тук и то не един: тези, които бях опознала докато работехме заедно в Казан, техните приятели и колеги. Бях приета в кръг от едни прекрасни хора, които сякаш отвориха безброй врати за мен. Вратите към сърцата си, но и към своята страна…
Този път идеята бе да прекараме един чудесен уикенд с Люцина, Давид и приятели и да видя Краков и околностите през техните очи. Преди това, обаче нямаше как да пропусна да се срещна с Джоана, също колеги от работа, с която съдбата ни събра в Казан. Тя бе освободила денят си за мен и освен в Краков, щяхме да прекараме деня в градчето, където живееше – Неполомице.
Краков бе, разбира се, в своето великолепие в края на август. Слънчев, цветен, уханен. Разходихме се с корабче по Висла, което е прекрасен начин да се насладиш на замъка Вавел, красивите сгради, музеите, парковете и мостовете. Можеш дори да наблюдаваш местните, които спортуват по брега на реката.
Мисля, че никога няма да ми омръзне да се разхождам по площадите и малките улички на Краков, да съзерцавам суетящите се търговци и туристи или да се отдам на безбройните красиви и вкусни изкушения в магазините и кафенетата…
Но да съ върнем към Неполомице – място, на което със сигурност ще се върна и нека да ви разкажа защо…
Кралският замък и двор
Той е разположен на река Висла, на няколко километра на изток от Краков, на границата на голяма девствена гора, чието име и носи. Тази “непроходима” гора е и причината районът да стане любимо място за лов когато Краков става седалище на управлявашите князе. Градчето е малко, с едва 12 хил. жители, но е построено от самия крал Казимир III и има готически ловен замък и църква от 14-ти век. След разширяването на замъка, той се превръща в кралската резиденция, наречена “втори Вавел”. Между четиринадесети и седемнадесети век, повечето полски крале пребивавали в Неполомице, използват замъка, но и го разширяват и разкрасяват. Кралиците, също го харесвали и често пребивавали в Неполомице, дори нерядко участвали и в лова. Благодарение на тях се появяват и красивите градини на замъка. След прехвърлянето на столицата във Варшава, Неполомице става седалище на местния граф, а от края на шестнадесети век крепостта и Неполомице преминават в ръцете на благородни семейства. Шведската инвазия слага край на великолепието на Неполомице. Шведите опустошават града и го превръщат в гарнизон за армията си. Замъкът е занемарен и се разрушава докато през 1991 г., по искане на кмета на града, крепостта не става собственост на Неполомице. Местните власти започват осъществяването на дълга програма за възстановяването й, финансирана основно от общинския бюджет. След 13 години работа и повече от 100 милиона злоти бюджет, кралската резиденция е окончателно възстановена до предишната си слава. В момента замъкът е отворен за туристи и посетители, а залите му са домакин на конгреси, срещи, симпозиуми и концерти.
Наистина красиво място, далече от тълпите туристи в Краков, с прекарсни градини и атмосфера. И евала на местните управници, които са му вдъхнали живот и го запазват за поколенията. Образованието, историята, защитения природен резерват на околната среда и една развиваща се икономика са философията и реалността на Неполомице днес. Горите, започващи от дворовете на къщите в неполомице са пълни с живот: сърни зайци, птици… Малко завидях за истинската привилегия и удоволствие да се разходиш сутрин рано и да послушаш шума на гората. Не влязох в музеите, но се разходихме около главния площад, църквата, кметството и малките магазинчета и ресторанти. Останах впечатлена колко неподправена бе тази малка перла, за която може би много малко хора знаят, но шшшштт не казвайте на никого 🙂
И понеже едно благодаря никога не е достатъчно:
Джоана, благодаря ти, че ме покани в дома си и откри своя свят за мен. Бе чудесен уикенд!
Автор: Траяна Дамянова