browser icon
You are using an insecure version of your web browser. Please update your browser!
Using an outdated browser makes your computer unsafe. For a safer, faster, more enjoyable user experience, please update your browser today or try a newer browser.

Да не те среща акула

Posted by on 07.04.2011

Хората не са вкусни за акулите и случаите, в които туристи стават жертви на морския хищник най-често са случайност. Така полският пътешественик Павел Кардаш коментира пред полското издание Onet.podroze последните човешки жертви в Червено море. Петима загинаха, а други трима бяха тежко ранени в курорта Шарм ел Шейх след нападенията в края на миналата година, припомня той.

Акулите не са се променили през последните 350 млн. години, защото са съвършени за функциите, които природата им е възложила. Преживели са динозаврите, ще надживеят и човека, а нашето нахлуване в техния свят е само кратък миг от историята им, пише авторът.

Ето какво може да провокира нападението:– Кървене
– Частта от денонощието – изгрев, залез, нощ
– Ярките цветове – жълто, оранжево
– Отблясъци от бижута, часовници
– Отпадъци от храна във водата, включително и специалното подхранване на хищниците при гмуркане в клетка за наблюдение
– Мътна вода

Акулата има най-големия мозък сред рибите и  добре развити сетива – зрение, обоняние, слух, вкус, допир.  Различава най-леките колебания на водата и промяната в електрическото поле. В тъмнината вижда 10 пъти по-добре от човека, а по слух разпознава целта си от няколко километра. Чува вибрацията на рибарската корда, плуването на човек и  плясъка на водата около спусканата корабна котва. Затова, предупреждава авторът, нека бъдем наясно какво се случва около нас, преди да скочим зад борда.

Зрението й служи на разстояние до 500 метра, а миризмите усеща през водата, която поема с “носа” си. И въпреки това, когато напада човек, обикновено е по грешка – може да сбърка плувец с ранена риба, а сърфист – с друга плячка.

“По правило акулите не обичат да ядат хора и в това няма нищо чудно – ние сме кокалести, не много охранени, месото ни е неприятно сладникаво (знам това от познат канибал от Конго)”, пише авторът с мрачен хумор и предупреждава: “Но понякога се появява акула, която няма да се откаже от 70-80 килограмово парче месо, което й пада без усилие, а опита ли веднъж от лесната плячка, няма да се откаже бързо.”

Източник: Dnevnik.bg