Mястото е Източни Родопи, село Студен кладенец, към четири часа сутринта. Мaлко неща могат да ме накарат да отворя очи доста преди първите слънчеви лъчи, но все пак успявам. Изглежда не само аз. Освен мен желаещи да се включат в преброяването на белоглавите лешояди не липсват. Групата на “лешоядите” по-късно ще стане нарицателно за скромния ни спонтанно сформиран кръг, който решава да жертва домашните мекици от родопската обиколка, за да открадне още няколко часа за наблюдение на птиците.
“Закуската” на белоглавите лешояди без съмнение е едно от най-впечатляващите неща, които съм виждала, още повече когато към сътрапезниците се пръсъединят и черен лешояд (картал), временно дошъл от Гърция и един от най-бързо изчезващите видове по света – египетски лешояд. Очакването ми е изострено предварително от факта, че ден по-рано прекарах няколко часа в напразна надежда да видя лешоядите “в действие”.
Припомням си пак съм, че съм в Родопите, и решавам, че нетърпението и припряността не са характерни за този край. Решавам да следвам свой собствен, не дотам припрян ход и си подарявам още няколко часа сън. Събуждам се много по-късно от предвиденото и същевременно рано за неделя сутрин – чак към осем с новината, че на площадката за подхранване на птиците в Пелевун са се събрали около стотина белоглави лешояда, няколко черни, долетели са и млад и един по-възрастен египетски лешояд.
Наблюдението на тези птици по време на полет, в група на скалите или по време на хранене по всеобщо съгласие не е нещо, което може да се опише, преразкаже, а дори и най-добрият кадър не може да улови вълнението от живото наблюдение на тези птици.
Лешоядите съвсем не са единствените редки видове, които се срещат в Източните Родопи. Тук могат да се видят скитащи на свобода защитени породи домашни и диви животни и растения, сред които са каракачанската овца, късорогото родопско говедо, диви коне, диви орхидеи и много ендемични видове. Тяхното запазване обаче съвсем не е случайно. То отчасти се дължи на усилията на много природозащитни организации и на факта, че районът все още не е засегнат от прекомерното развитие.
Това се оказва добре дошло за природата, но не и за хората в района, голяма част от които заминават за големите градове или за съседна Гърция. За връщането в Източните Родопи на редки видове се работи и по проекта “Новото тракийско злато” на холандските природозащитни организации АРК и “Авалон”. Проектът подпомага дейности, свързани с биологичното земеделие и екотуризма в района на Източните Родопи.
Друга цел е да се върнат липсващите компоненти в природата. Възстановяването на едрите тревопасни животни, които с времето са изчезнали, ще помогне да се подобрят пасищните хабитати и така да се намали загубата на биоразнообразие, обяснява Христо Христов – координатор дива природа и природосъобразно пашуване по проекта.
Затова се работи за създаването на две стада късорого родопско говедо и за връщането на дивите коне в природата, както и на още някои диви тревопасни животни като благороден елен, елен лопатар и зубъра (европейския бизон), които е изчезнал много отдавна.
Дивата ферма на Ники и Бети
Една от фермите в района, които се подпомагат по проекта, е “Дивата ферма” на Ники и Бети в Горно поле. Това е и началната спирка от пътуването в Източните Родопи. Ентусиазмът на младите фермери е заразителен, а за живота им може да се напише филмов сценарий. “Обикновено хората гледат крави, за да си купят апартамент в града, ние продадохме апартамента в Пловдив, за да си купим крави”, казва Бети.
Така започва историята им с родопското късорого говедо. Те успяват да купят първите 16 животни, като половината от тях умират през първата зима. “Това бе големият ни урок, защото купихме едри животни, които не оцеляха в суровите условия в планината”, допълва още тя. Тогава решават да се върнат към старите, местни породи, които се гледат по-лесно и са по-добре приспособени към условията.
В момента кравите, заедно с малките телета са около 500. Те не са затворени, а се отглеждат свободно. Всяко лято “мигрират” до Белмекен. “Причината е, че кравите отслабват много през лятото, когато районът става като пустиня, обяснява Бети. “Не искаме да ги храним с изкуствени фуражи, а да ги оставим свободно на паша. Нашето верую е, че колкото по-малко се месим в техния живот, толкова по-добре”.
Първоначално Ники и Бети решават да водят до Белмекен кравите на “собствен ход”, но след двуседмично проучване на терена на коне двамата установяват, че мисията е невъзможна. Едва по-късно идва идеята да посрещат гости във фермата. Най-често там идват хора, които са забравили вкуса на селската, естествена и екологично чиста храна.
Интересът им е съвсем осъзнат, някои от гостите дори се включват в работата. В момента Ники и Бети разполагат с две стаи, а в случай, че желаещите са повече, се настаняват в другите къщи за гости в селото. Нощувката е 25 лв., а към 300 души посещават годишно фермата.
Чиста природа за чиста храна
“Новото тракийско злато” подкрепя биофермери от Източните Родопи финансово и чрез обучения. Досега по проекта са проведени 9 обучения за близо 180 фермери по биологично растениевъдство, пчеларство, животновъдство, производство на билки и растителна защита.
Няколко от местните производители вече са в преход за производство на биосусам, като заедно обработваната площ в района на Ивайловград достига 1500 дка. Идеята е да се създаде сдружение, което да излезе с общ продукт от сусама, което ще помогне за по-лесния износ на стоката, обяснява агрономът на проекта Георги Койчев.
Засега плановете са сусамът да се преработва по стара технология в таханджийница в Ивайловград – с промивна пещ за изпичане на сусама и мелница за меленето му. Единствените таханджийници, които работят по тази технология в България, са тези в Ивайловград и в село Бориславци, Маджаровско. Досега фондацията е поела половината от сумата за биосертификацията на 32 фермери от областта. Това е един стимул за тях, за да могат да започнат, обяснява Койчев.
За връзката между килимарството и билкарството
Връзката между килимарстово и билкарството съвсем не е толкова абстрактна, обяснява Красимир Арабаджиев. Той е единственият килимар в България, който използва за боядисване билки, откъдето идва и интересът му към тях. Това е една умираща професия, в съседна Турция те са само трима, но за съжаление интерес към нея поне тук няма, обяснява Красимир.
Въпреки че отделя огромна част от времето си в модерната биоферма по проекта в село Тополово, голяма част от приходите на семейството все още идват от килимите, а не от биоземеделието. Субсидиите закъсняват с цяла година, все още не са получени тези за 2009 и 2010 г.
Последно провежда обучение в Китай, после в Пакистан. От Китай идва и поговорката “Големите пустини не са Гоби и Сахара, пустините са в главите на простите хора”. Красимир обаче е оптимист, по думите му, ако човек има желание, няма нещо, което да не може.
Биофермата на Красимир е сертифицирана от 2008 г. и се използва за демонстрации на биологични практики и обучение в биоземеделие. Общата сертифицирана площ е 340 дка, 62 дка биолозе, 40 дка мащерка, отглежда и още няколко вида билки , сред които мента, маточина, градински чай, бял риган и шипка. Цялата биопродукция се изнася, като най-голяма част от нея отива в Германия.
Интерес има и от вътрешния пазар, но хората искат количество, което ние не можем да набавим, добява Красимир. Той е сертифицирал 50 овце от каракачанската порода, като за отглеждането им се използва само биологично сертифициран фураж. Отпадъчните торове се компостират с помощта на калифорнийски червеи, които се използват за биорастениевъдството.
| В Родопите пеш или с колело В рамките на проекта се предвижда маркирането на стари пътища за вело и пешеходен туризъм, поставянето на допълнителни табели, обяснява Михаела Кирчева – координатор алтернативен туризъм. Пътеките ще бъдат разположени така, че да свързват и обикалят целите Източни Родопи в кръг или дъга. По план маршрутите трябва да тръгват от Бяла река, през Пелевун и Ивайловград, Маджарово, по пътя на язовирите Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград в района на река Арда. Голямата ни цел е да обединим съществуващите пътеки, които сега са много разпръснати в един голям маршрут, обяснява още тя. |
Родопската орхидея и нейният микрокосмос
В района на Източните Родопи могат да се видят над 26 вида орхидеи, като само малка част от тях са пеперудоцветният салеп, включен в Червената книга на България, орхидеята пирамидален анакамптис, двурогата и паяковидната пчелици и др. Повечето от тях виреят само на места със специална пръст, соли и минерали, а кореновата система изгражда един микросвят или по-скоро направо микрокосмос, обяснява Христо. Орхидеите са изключително чувствителни към чистотата на околната среда. Всеки един вид орхидея се опрашва от определен вид насекомо и ако то изчезне, изчезва и орхидеята.