Сицилия – гледки в подножието на Етна

Какво си представяте, като чуете Сицилия? Едно проучване дава отговор на този въпрос. Повечето от половината от запитаните са отговорили, че щом чуят Сицилия, се сещат за мафията, дон Корлеоне и зловещата вендета. Останалите обаче си припомнят, че тук се намира Етна, а останалата една част от хората споменават за плажове, курорти, портокалови и лимонови горички, древни селища и руини, катедрали, паста…

Сицилианците обаче твърдят, че нямат нищо общо с мафията и подобни асоциации са много преувеличени. Очевидно е, че не са тръгнали да се рекламират по света като родина на мафията. И дават примери – в Сицилия никой не говори за мафията. Виж, за

Етна

се говори много. Вулканът според тях е нещо като емблема на този остров. При това – емблема и половина. Етна е най-високият (3343 м) действащ вулкан в Европа. От множеството изригвания (около 135 в цялата му история) най-разрушителното е станало през 1669 г., когато провинция Катания е била напълно заличена. Днес местните жители не дават признаци да се страхуват от вулкана. Очевидно е, че страхът отстъпва пред предприемаческия дух, защото не са много хората, които се съобразяват с изричната забрана да се строят сгради над 1000 м височина. Тук има хотели, курортни селища, къмпинги, магазини, атракции и всичко, което може да накара туриста да тръгне по посока на Етна. На един час път от върха на Етна се намира живописният курорт Таормина. Той се смята за един от най-модерните и аристократични курорти в Сицилия.

Легендите

Историите, разбира се, са много. Но най-популярните са две. Според първата – в подножието на вулкана се е родила Венера. Според втората – кратерът всъщност е ковачницата на бог Хефест, а по склоновете му живеели мрачните циклопи. Според митовете най-свирепият от тях, Полифем, бил ослепен от Одисей и в яростта си хвърлял по него огромни скални късове, които сега се възвисяват, пръснати хаотично в морето.

В най-ново време също се създават легенди и доказателство за това е, че процъфтява индустрията в подножието на вулкана да се извършват венчавки. Сицилианците много не си падат по тази част, но за всички останали това трябва да е голяма атракция. Казва се, че под вулкана се венчават само най-влюбените, чиято сила на чувствата може да се сравнява само с огнената стихия.

Встрани от туристическите маршрути

Животът тече малко флегматично. От няколкозвездните хотели и туристически атракции човек се пренася в малки селца, където всичко става бавно, магазините за хранителни стоки затварят в пет следобед, а бабите и дядовците седят пред къщите си на сладки приказки. По улиците се стеле червеникава прах и по обед животът замира. Да се безпокоят местните хора по това време на деня се смята за много неприлична постъпка.

Трябва да се знае и още нещо – че активната жестикулация е много важна за сицилианеца. Затова дори обикновеният разговор за времето може да изглежда като разгорещен спор. Но иначе сицилианците са разбрани хора – почти всяка къща тук е превърната в гостилница, където можете да опитате морски специалитети, домашно вино, домашно сирене.

Допълнителен колорит носи и фактът, че всички сгради в Сицилия са боядисани в небесносин или розов цвят, което не може да се види никъде другаде в Италия.

Порция история

Като се говори за легенди, тук те наистина са много. Както впрочем и на всяко друго място, което има достатъчно древна история. Ясно е, че Сицилия е била кръстопът и дом на много цивилизации и дори претръпналият на всичко турист може да се прехласне по руините и останките.

Откритите на острова древни скални рисунки потвърждават хипотезата, че в далечното минало той е бил част от европейския континент. Съществуват документални свидетелства, че още през VIII в. пр.Хр. на острова се установяват гръцки колонии. Този район е бил най-заселен в сравнение с останалите територии на “Велика Гърция”. Гръцките колонии постепенно възникват в Наскосе, Катания, Лентини, Месина, Сиракуза, Агридженто и др. Географски те са част от Италия, която е принадлежала към древния гръко-римски свят. Всъщност цяла Южна Италия е богата наследница на елинската и римската култура. Сицилия е била едновременно убежище за православните християни от гръцки и албански произход, а впоследствие и пазителка на византийската култура след падането на империята.

Иначе следи тук са оставили в периодите си на владение на острова не само гърци, но и финикийци, римляни, византийци, араби, нормани, испански, френски и италиански династии. Какво още? Само за сведение – в Сиракуза Архимед извикал “Еврика!”, когато излязъл от ваната и открил един от основните закони във физиката.

Палермо

В Палермо, столицата на Сицилия, също няколко цивилизации са се разписали. Има запазени останки от антични театри, византийците оставили тук прочутите си мозайки. Древните гърци оставят образци на античната архитектура и изкуство. Арабите донасят влиянието на Ориента. По-късно испанците въвеждат готическите орнаменти в декорацията на дворци и църкви.

От тези влияния в Палермо се е получила доста странна смес – след като човек разгледа внушителните катедрали, после се натъква на малки църкви с образи на византийската иконопис.

Днес Палермо е административен център на острова и красив модерен град. И въпреки че има всички признаци на големия град, трудно е да бъде наречен голям, при условие че жителите му не надхвърлят 600 хил. души.

Паста

Сицилианците май държат повече да им се признае авторството в създаването на пастата, отколкото да се твърди, че имат нещо общо с мафията. Навсякъде може да се прочете, че през средните векове пастата се разпространила на остров Сицилия, по това време арабска колония. Дори се смята, че думата макарони произлиза от сицилианския диалект maccarruni и означава обработено тесто (от maccare мачкам, меся).

Необходимостта да се сушат макароните, които в южната част на Апенинския полуостров се ядели пресни в продължение на столетия, се появила с развитието на търговията и морския транспорт, свързани с възникването на морските републики Венеция, Генуа, Пиза и Амалфи. Сушените макарони се оказали достатъчно трайни и засищащи по време на продължителни пътувания. Моряците от Амалфи при пътуванията си в Сицилия възприели начина на сушене на паста и за кратко време просторите в областите около Неаполитанския залив били покрити със сушащи се спагети.

И още нещо за цвят – едни от най-популярните напитки в Сицилия са ликьорите от цветовете на кактус. А по склоновете на Етна вирее ароматен сорт ягоди, от който сицилианците приготвят 70-градусова алкохолна напитка.

Източник: journey.bg, Оля Стоянова – Actualno.com.