На 19 август 1991 г. група хардлайнери в КПСС и спец службите се опитват да извършат преврат в СССР и изтъкват като мотив желанието си да спрат разпада на болшевишката федерация. В действителност се случва немислимото – всеобхватната криза, набираща скорост още от зимата на 1991 г., се ускорява и само 4 месеца по-късно Съюзът на съветските социалистически републики отива на бунището на историята. “Дневник” припомня драматичните събития отпреди 20 години и разказва какво мислят днес участници в тях, как ги оценяват обикновени хора и анализатори. Пред сп. “Форин полиси” близкият съратник на Борис Елцин Генадий Бурбулис си спомня онези три дни през август.
Днешните 20-годишни и дори 30-годишните едва ли могат да си представят за какво ставаше въпрос, пише РИА “Новости” за тежките процедури по разрешаването на граждани на СССР да пътуват в чужбина. Изключително малко са тези, които, след многобройни проверки, са имали щастливата възможност да получат изходна виза и не чак толкова щастливата – да се явят пред “изходна комисия”.
Туристите от Съветския съюз, пътуващи зад граница, не са били много. Тогава квотите за заминаване в чужбина се разпределяли по предприятия и организации, понякога добрите работници били награждавани с пътуване, навън можели да заминат по-скоро партийни, комсомолски и профсъюзни активисти.
Туристите от СССР обикновено пътували в други страни от социалистическия блок – България, Унгария, Полша, ГДР, Чехословакия, дори Виетнам и Куба. Ако някой успее да отиде в Югославия – с малко по-особен статут между съветския блок и Запада, се считало за голям късмет. За пътуване в капиталистическа страна въобще не можело да се говори.
Зад граница се пътувало по служебна линия и то не индивидуално, а с делегации с цел обмяна на опит например. По-малко били хората, заети в сферата на културата и изкуството и учените, които пътували в чужбина. Още по-малко били студентите. Повече били, разбира се, дипломати, журналисти, както и занимаващите се с износ на стоки. През 80-те години много граждани на СССР пътували, за да “помагат за изграждането на социализъм в братския Виетнам, Монголия, Куба”.
Но който и накъдето и да пътува, редът винаги бил един и същ: анкета, автобиография, препоръка, изходна комисия по месторабота, след това друга комисия в районния или градския комитет на партията или комсомола и, особено важно, в ЦК на КПСС. Освен това имало отделна неофициална проверка и обезателен инструктаж преди тръгване.
Повечето хора най-много се страхували от комисията на районния комитет, тъй като хората, които разглеждат документите ти за първи, а понякога и последен път, се оказвали главното препятствие пред получаване на изходна виза. Те са можели да задават въпроси за личния живот на човек, за актуалното международно положение, решенията на последния пленум на ЦК на КПСС, революционно-историческото минало на региона, личния принос за партийната програма, враждебната същност на агресивния блок НАТО.
А можели и просто да ударят печат.
Било невъзможно да се предвиди поведението на комисията и затова страхът от нея бил толкова голям.
Източник: Dnevnik.bg.
More:
Българите са нацията, която оценява най-ниско собствения си ...
Еменската екопътека минава от двете страни на каньона по път...
Мечтаете ли за лятно преживяване, която освен айляшко прекар...