browser icon
You are using an insecure version of your web browser. Please update your browser!
Using an outdated browser makes your computer unsafe. For a safer, faster, more enjoyable user experience, please update your browser today or try a newer browser.

Непознатата Австралия

Posted by on 08.09.2011

Какво си представяте, когато ви кажат Австралия?

Безкрайни пясъци, океан и, разбира се, символът на Сидни – прочутата сграда на Операта с нейната неповторима архитектура. Така изглежда за някои. За други обаче Австралия е място с безбройни пустинни райони, кенгура, коали и естествено визитната картичка на държавата – прочутите алени планини Олгас.

Любителите на статистиката сигурно биха допълнили описанието с още няколко факта – на територията на страната се намира най-красивият коралов риф в света с дължина близо 2000 км, а в самия център на континента пък е най-топлата пустиня на планетата – Пилбара, разпростряла се на 510000 кв. км. В Австралия се издига също така и най-високата дюна на земята, която е на остров Мортън. И още един рекорд – в тази страна живеят най-малките пингвини в света.

Но има и една непозната Австралия, която разкрива своята първична красота единствено на авантюристите. Това е северната част на континента, където всъщност живеят аборигените. Тези места не фигурират в обичайните туристически предложения на агенциите. Което съвсем не означава, че са недостъпни.

В интерес на истината северните територии на континента се славят като доста непривлекателни места за туризъм. А не е така. В тази част се намират няколко национални парка, само заради които си заслужава пътят дотам. Това са Националният природен резерват на пустинята Танами, Националният парк Грегори, Националният парк Какаду, както и още два по-малки резервата, също с голяма стойност.

Наричат тази част на континента “екстремната Австралия”. Но пътешествието из тези райони не е така сложно, както изглежда в началото.

Отправната точка за всички места е гр. Дарвин, а най-доброто време за туризъм е сухият период от април до октомври. Не е нужна никаква превантивна ваксинация, а ако говорите английски, няма да имате проблеми в общуването. В Дарвин хотелите са на европейско ниво, така че и в това отношение всичко е наред.

Екзотиката обаче не се намира на територията на града. Всъщност всеки, който пристига тук, идва с едничката мисъл да разгледа и дори, ако има възможност, да поживее в някой от резерватите, които крият безброй предизвикателства. Най-голямото от тях безспорно са аборигените.

Срещата с тях е малко необичайна, защото те загатват своето присъствие още преди да бъдат достигнати селищата. Може да се каже, че духът им витае във въздуха. А това е така, защото далеч преди да се покажат първите къщи на хоризонта, във въздуха започват да вибрират особени звуци, които оформят нежна непозната мелодия. Тя не може да бъде описана и няма аналог в света. Ражда се от инструмент, наречен диджеридуу, който е нещо като местен вариант на флейтата. Изработва се от евкалипт, а самото свирене е чрез вибрации на устните. Ако все пак трябва да се определи звукът, то той е като естественият шепот на земята, когато лек ветрец раздвижи растителността. Учени твърдят, че това е един от най-древните музикални инструменти в света, създаден в северната част на Австралия преди повече от 40 хил. години.

За аборигените той е част от ежедневието. С диджеридуу и дървен ударен инструмент, наречен бирма, те си акомпанират за песните и така приветстват деня, посрещат нощта и озвучават всички радостни или тъжни събития, които ги спохождат. Така изглеждат днес аборигените.

Преди години обаче те са били доста по-различни. Смята се, че обитават континента от около 10 хилядолетия. Първият бял, който се сблъсква с тях, е Джеймс Кук. В края на XVII в. аборигените наброяват 350 хиляди души, разделени в 600 общности. Първите колонизатори ги наричат черните номади заради цвета на кожата им и защото живеят полуголи. Числеността им намалява драстично покрай болестите, които ги застигат, пренесени от белите хора. Във войните също дават много жертви.

Днес от аборигените са останали едва 160 хиляди души, разделени на 50 общности. Те живеят в малки комуни в направените за тях резервати в северната част на континента. Обитават съвременни едноетажни къщи и носят конфекция. Децата им играят баскетбол и имат същите идоли като своите връстници от Европа или САЩ.

Аборигените обаче не са загърбили съвсем миналото. Те продължават да ловят риба с дълги копия, така както са го правили дедите им. Приготвят странни специалитети, каквито са правили техните майки и баби. Рисуват същите особени мотиви като отпреди 100 години и свирят на все същия диджеридуу отпреди 10 хиляди лета.

Източник: journey.bg  Автор: Стефан Илиев, Actualno.com.