Ще ви представим една малко известна, но според нас любопитна дестинация – истинския Шенген.
Защото в действителност съществува едно малко люксембургско селце, за което хората из Европа често забравят, въпреки че нерядко чуват името му.
Шенген може да се хареса особено на любителите на вино, тъй като е заобиколен от лозя, а жителите му се славят с винопроизводството. Благодарение на лозовите масиви по околните хълмове в района се произвеждат отлични бели вина, особено пино блан. Всички, които харесват спокойните разходки из малки спретнати улички, могат също да се насладят на такива в Шенген. Селцето се намира на поречието на река Мозел в югоизточната част на Люксембург – на около 1500 км от София.
Най-лесният начин да се достигне до Шенген е с кола, защото автобусите от Люксембург не са чести, а може да се наложи и прекачване с влак. Очаквано в селото няма разнообразие от хотели, като мястото, на което можете да отседнете, е реставрираният замък, а сега четиризвезден хотел, Château de Schengen (нощувката започва от 75 евро). Ако не държите на индивидуалната стая и на лукса, можете да преспите и в младежкия хостел, където цените са значително по-ниски.
През вековете жителите на Шенген са се опитвали да използват позицията си на кръстопът на три страни – Германия, Франция и Люксембург. Именно това му положение обаче предопределя съдбата му често да сменя династиите, които го владеят.
Жителите на Шенген в момента са над 1500, като в селото можете да се срещнете с хора от 35 националности. Освен люксембургци в него живеят португалци, французи, германци, белгийци, италианци, поляци, сърби, босненци, тунизийци и дори китайци. През града често минават жители на близките германски и френски села, които идват на пазар, на кино или да заредят бензин, който е с няколко цента по-евтин.
И селото щеше да си остане известно именно с евтиното гориво, ако на 14 юни 1985 г. на борда на кораба “Принцеса Мария Астрид”, плаващ по река Мозел, не беше подписано споразумението за премахване на вътрешните граници между десетте държави – членки на тогавашната Европейска икономическа общност.
В онези дни никой не е предполагал, че това ще бъде важен международен договор, разказва тогавашният заместник-министър на външните работи Робърт Гьобелс, който сега е евродепутат. Когато подписал споразумението, той дори се пошегувал, че този документ ще влезе в историята като Шенгенското споразумение. Министрите се засмели, но с годините шегата се превърнала в истина.