Хилядолетия наред планината и морето изграждат общността на еволюцията на населението на Югоизточна Европа и южното българско Черноморие. Паметници от тракийската, елинистическата и римска епохи, както и от времето на византийското и българско Средновековие превръщат района на Странджа и южното Черноморие в един комплексен културен маршрут, който може да обогати представите ни за пътя на европейската култура във времето.
Най-голямата защитена територия в България предлага уникалния шанс да видите и най-големия съхранен широколистен горски комплекс на Европа. Единствено тук на континента са запазени типичните за края на Терциера гори (отпреди 1 млн. г.).
Горите покриват повече от 80% от площта на Парка. Средната им възраст е с 30 години по-висока от средната за страната, а старите гори с възраст над 100 години са 30% от горите в защитената територия – три пъти повече от средното за страната! В естествените масиви от стари гори – най-ценните консервационно значими местообитания – често се срещат дървета от източен горун, благун, източен бук и странджански дъб с диаметри от 1.5 – 2.0 м и възраст над 500 години.
Природен парк “Странджа” предлага на всички посетители и туристи възможности за едно незабравимо преживяване. Нископланинският хълмист релеф и мрежата от поддържани туристически пътеки са добра основа за осъществяване на пешеходен туризъм. Негорещото лято, топлата и продължителна есен, сравнително малкото облачни дни, липсата на съществени температурни аномалии благоприятстват развитието на туризма и през четирите сезона на годината.
Казват, че е проява на добър и цивилизован вкус е да предпочетете почивка в екологично чист район и да консумирате продукти, произведени в него. Във всичко това има и голяма доза екзотика.
Цялото това удивително природно и културно-историческо богатство се разполага в Природния парк “Странджа”, част от все още девствената планина.
Тук ви предлагаме два маршрута за леки и приятни преходи, които ще наситят сетивата ви с есенни багри, звуци и ухания.
Странджанска горска пътека
Продължителност – около 2.5 часа
Пътеката започва на около 200 м преди водопада Докузак, вдясно от пътя Малко Търново – с. Стоилово. В началото се движи по стар горски път, който се изкачва през смесена борово-дъбова гора. След около 5 минути нормален ход от началната точка на пътеката, вляво под нея е монтиран “горски снайпер” – игрово съоръжение, чрез което могат да се опознаят 7 вида дървета и храсти, характерни за Странджа. След около 15 минути може да се научи повече за кълвачите и да се пробва честотата на ударите, с която те дълбаят дървесината. Маршрутът продължава да се изкачва по склона и достига до оголеното било, където е поставено табло с информация за гъбите. Вляво на пътеката е най-старото дърво в района – 550-годишен дъб благун. На 100-ина метра от него, непосредствено до границата с резерват “Средока”, маршрутът се отклонява до огледно място, от което се открива панорама към Босненското било и селата, разположени по неговите възвишения. На същото място е монтиран “горски ксилофон”, на който може да се пробва звученето на различни видове дървесина. Оттук маршрутът поема в северна посока с плавно спускане по билния път и преминава през горички с единични вековни дървета. Навлиза в борова гора и с рязък завой в края й (надясно) напуска пътя. Спуска се покрай последното информационно табло и през смесена дъбово-букова гора продължава в североизточна посока към р. Мечи дол. Достигнал речната долина, поема по десния й бряг (наляво) нагоре срещу течението до площадка, от която стартира въжен тролей. Непосредствено след него се пресича (гази) реката. Следва изкачване по горска пътека през дъбова гора и каменливи терени, до достигане крайната точка на маршрута в м. Кукулят с излизане на асфалтовия път за с. Стоилово.
Въженият тролей се ползва след предварителна заявка на телефоните на ДПП “Странджа”.
В търсене на златното руно
Продължителност – около 2 ч, кръгов маршрут
В древногръцката митология героят Язон отплавал с кораба Арго към легендарната Колхида в подножието на Кавказ, за да открие и върне в Елада Златното руно.
Странджанската гора със своя вечнозелен подлес, особено когато цъфти зелениката (м. май), много наподобява тази в древната Колхида и е част от т.нар. южно-евксинска (колхидска) растителна зона.
Маршрутът започва от северния край на с. Кондолово в посока североизток, като следва десния бряг на Мързевски дол. След каменлив открит терен с памуклийка (вечнозелено храстче с големи наситено розови цветове), пътеката навлиза във вековна дъбово-букова гора. Спускането продължава по древен коларски път с много коренища, на места обрасъл с мъх. В миналото пътят е свързвал Кондолово с Приморско и Китен. След около 15 минути маршрутът навлиза в зоната на зелениката, която заема целия склон под буковата гора. Вляво под пътя на места се виждат храсти от лавровишня и колхидски джел. След 5 минути вдясно има малко кладенче с бистра планинска вода. Маршрутът продължава надолу и пресича Мързевски дол. Завива надясно успоредно на дола по левия му бряг. Следва поредица от кратки спускания и изкачвания през стара букова гора до слизането в дола и около150-метров преход по речните му камъни. От двете страни подобно на тунел са надвиснали зеленикови храсти. Маршрутът напуска дола наляво по издълбани в стръмния склон стъпала и се изкачва до изворче с чудесна вода, след което при буковите дървета и зелениката може да се направи кратка почивка. Пътеката продължава със спускане отново до Мързевски дол, пресича го и с остър десен завой се включва в стар коларски път. Започва изкачване. Вековен повален бук препречва пътя, който продължава нагоре през букова гора със зеленика. След около 20 минути напуска буковата гора и достига билото, обрасло с дъбови дървета. Продължава през изоставена овощна градина и достига асфалтовия път Кондолово-Царево, по който след около 200 м завива надясно и по стар коларски път се връща до изходната точка – село Кондолово.