“Око да види, ръка да пипне” е основно правило на туриста. И би трябвало да се добави – “ухо да чуе”. Шумът на прибоя, шепотът на вятъра, песента на щурците, ромонът на потока, пращенето на огъня – тези звуци са част от преживяването, които звучат в ушите ни отново и отново докато през зимата гледаме снимките от лятната ваканция.
Има обаче места, където звукът е, ако не водещото, то поне твърде важно преживяване. Какво би бил Рим без звъна на камбаните, Истанбул без песента на мюезина или Москва без боя на кремълските куранти.
Ето още няколко слухови преживявания, които наистина си заслужават.
Песента на китовете
Да видиш китове е само по себе си късмет, но да чуеш тяхната песен е още по-голям. Необичайните звуци се получават, когато китът излиза на повърхността, за да поеме въздух, издиша и пуска всеизвестните “фонтани”.
Грохотът на ледниците
Падането на лавина или срутването на ледник е опасна и нежелателна среща. В Аржентина обаче наблюдението на този процес вече се е превърнало в туристическа атракция. Краищата на ледника Перито Морено периодически се откъсват и пропадат надолу, но ледената планина продължава да расте за радост на всеки, който мечтае да я посети.
Ехото
Любимо забавление от детството е да извикаш силно в притихналия вход на кооперацията, да се заслушаш как гласът ти се извисява нагоре и предизвиква недоволно хлопане на врати. В планината пък не минава без “ойларипи”. На някои места обаче ехото е феномен и се е превърнало в атракция за туристите.
Чуйте седемкратното ехо от почукване по банкнота, произвеждано от джамия в иранския Исфахан.
Боботенето на водата, която се устремява надолу по водопада, е нещо като морски прибой умножен многократно, но без равномерния му ритъм. Още от Алеко Константинов и неговото пътуване “До Чикаго и назад” знаем, че Ниагарският водопад например, “ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност” , а бумтенето е толкова силно, че за да се чуват, хората трябва да викат.
Ето как са нещата с децибелите на бреговете на аржентинския Игуасу.
Да поговорим с птицата лира
Това пернато е известно на орнитолозите с необичайните си имитаторски умения. Австралийската птица е способна да възпроизведе всевъзможни звуци – не само “гласа” на други представители на своя вид: врабчета, папагали, гарги, но и звуците на цивилизацията – аларма на кола, щракане на фотоапарат, сигнал на локомотив. Странно, но името на птицата лира е свързано с формата на опашката, а не с музикалните й способности. Тя изнася програмата си през брачния период, а може да бъде чута предимно в Австралия, където е родината й.
В това видео обитателка на зоопарка в Аделаида озвучава за посетителите строителните работи, на които е била свидетел.
Малко романтика от Европа
На всеки кръгъл час на централния площад в полския Краков звучи тромпет. Легендата разказва, че в средновековието тръбачът е предупреждавал жителите на града за възможна опасност от върха на по-високата от двете кули на Мариацката църква. Мелодията прекъсва неочаквано в памет на тромпетиста, покосен някога от татарска стрела.
Тази статия е част от темата “На път”; dnevnik.bg